Политическите шокове може да се окажат препятствие за мегасделките през 2017 г.

Докато компаниите се подготвят за последиците от политическите шокове от 2016 г. и предстоящите избори през следващата година, глобалният интерес към мегасделки може да се забави на фона на перспективите за по-силен протекционизъм, коментира Bloomberg.

Най-големите сделки тази година включват основно купувачи и продавачи от различни страни: придобиването на Monsanto от Bayer в САЩ, покупката на Syngenta от China National Chemical Corp., както и на ARM Holdings от Softbank. Трансграничните сделки формират над половината от придобиванията на стойност над 25 млрд. долара тази година, сочат данни на Bloomberg. Те са и около половината от всички обявени сделки за общо 3 трлн. долара, показват данните.

Източниците на международните сливания и придобивания (M&A) обаче все повече се затварят и издигат защити и все още не е ясно как политическите промени ще се отразят на бизнеса. Китайските компании са изправени пред регулаторен контрол в чужбина, на запад Доналд Тръмп скоро ще заема поста на президент на САЩ, а има и редица други елементи, които влияят на сектора.

1. Регулации

Най-големите придобивания вече отчетоха спад тази година. Има 13 сделки за по над 25 млрд. долара през 2016 г., което е малко под броя им през миналата, сочат данните на Bloomberg. Стойността на тези сделки е с 18% по-малко в сравнение с миналата година.

„Липсата на доверие никога не се отразява добре на сделките“, казва Хърнан Кристерна, глобален ръководител по сливанията и придобиванията в JPMorgan Chase в Лондон. „Ако изпълнителните директори се опитват да определят ползите от голяма сделка и не знаят каква ще се окаже регулаторната среда, някои може и да се поколебаят дали да стартират процеса“.

Сделки за над 580 млрд. долара са били прекратени тази година, сочат данните, като причината за някои от тях е по-стриктните регулации. Най-големият провал е опитът на Pfizer да придобие за 160 млрд. долара конкурента си Allergan. Сделката бе отменена, след като американските регулатори предложиха нови правила за ограничаване на т.нар. данъчни инверсии, при които компаниите местят адреса на централата си за по-благоприятен данъчен режим като част от придобиване.

Резултатът от изборите в САЩ и Brexit ще доведат до по-силен протекционизъм и в двете страни, като Ин Джан, декан за Китай в Rotterdam School of Management към Erasmus University. Вследствие на това може да има „огромна съпротива“ срещу чуждестранни придобиващи компании.

2. Азия

Китай, чиито компании са похарчили над 200 млрд. долара в международни сделки тази година – над два пъти повече от рекорда миналата година, планира ограничения върху чуждестранните придобивания на компаниите си до септември, казаха запознати източници миналия месец. Това включва забрана на повечето инвестиции на стойност над 10 млрд. долара.

„Влиянието от капиталовия контрол, въведен в Китай, трябва да бъде оценен, тъй като китайските компании са сред най-активните двигатели при сливанията и придобиванията през последните години“, казва Томас Пикмал, глобален ръководител на сливанията и придобиванията в Deutsche Bank в Лондон.

Япония, която може да запълни празнината, оставена от китайските компании, представлява „най-голямата трансгранична възможност“, казва Кристерна от JPMorgan. Свиващото се население и икономиката в застой у дома накараха компаниите в страната да търсят растеж в чужбина, казва той.

Японските компании са договорили международни сделки за придобивания за над 84 млрд. долара тази година. Покупката на ARM Holdings от Softbank за 32 млрд. долара във Великобритания бе най-голямата от тези сделки, а Asahi Group е била най-активна в сегмента, включително купувайки европейски активи, разпродавани заради сливането на Anheuser-Busch InBev и SABMiller.