Задава се нова вълна имигранти от Африка

На африканския бряг на Средиземно море се пише нова глава от бежанската криза, твърди The Wall Street Journal.

Докато светът гледа как стотици хиляди сирийци пристигат в Европа от изток, заради терористичните групи на север от Сахара се формират мащабни групи от африканци, които също търсят път към Стария континент.

Безпрецедентен брой мигранти от поне десетина африкански държави пристигат в Мароко, Алжир и Либия. Те нощуват в изоставени жилища и складове или направо на улиците, или пък обитават все по-бързо разрастващите се лагери в околностите на населените места, като преживяват с отпадъци и крадат вода.

В столицата на Мароко Рабат около 50-на африканци са се настанили в изоставен магазин, който местните жители наричат "Титаник" заради вероятността голяма част от обитателите му да не успеят да стигнат до Европа в опасното си пътуване по море. Сред тях са университетски преподавател, който владее няколко езика, бивши военни и дори успешен поп певец.

Някои от тези хора са на това място от няколко години, обирани и измъчвани от трафиканти на хора, отбягвани от съседите и нарязани от бодливата тел на оградите, които се е наложило да преминат.

Някои от тях признават, че нито могат да заминат за Европа, нито да се върнат у дома. А ако не стигнат до Европа, единственият им избор е да умрат.

Средиземноморският бряг на Африка е своеобразна „чакалня“ за рекорден брой хора, които се опитват да се доберат до Европа в търсене на спасение.

В Мароко бяха изградени нови огради около испанските анклави Сеута и Мелиля, финансирани от Европейския съюз (ЕС), с които да се намали притокът на мигранти. Патрулите в Гибралтарския проток са подсилени с камери и друга техника, за да предотвратят пристигането на още хора по море.

Над 100 хил. са африканските мигранти в Мароко, още поне половин милион души са в Либия, сочат данните на Международната организация по миграция. Те са и живото доказателство за провала на европейската стратегия срещу миграцията.

Политиците в ЕС искат да финансират съседните на съюза държави, за да държат колкото се може повече мигранти на тяхна територия, да издигат огради и да контролират бежанската вълна. Никакви огради и други мерки обаче не могат да убедят африканците да не тръгват на опасното си пътуване. Все повече от тях тръгват и все повече пристигат. В Испания например е регистриран ръст от 30 на сто на новопристигналите бежанци по море само през първото тримесечие на тази година в сравнение със същия период на миналата година, по данни на Фронтекс.

Останалите са „заседнали“ с чувството, че възможностите им за по-добър живот се изчерпват, тъй като напливът от сирийци изтощи апетита на Европа да приема имигранти.

За много от африканските мигранти не може да се определи дали са икономически, или търсят убежище от конфликти. Заради дългогодишните терористични атаки в Африка е невъзможно да се каже кои бягат заради ислямистките бунтове и кои – за да избегнат бедността.

В един момент Мароко се превърна в ключова дестинация за африканските мигранти, дори не транзитна дестинация. Рабат нееднократно е предлагал на хората безплатни полети и автобусни билети до родината им, но много малко от тях се съгласяват да се върнат. Нараства и напрежението сред местните.

За да избегнат сблъсъци с полицията, много от тях се местят в горите край градовете и издигат лагери.