ЕС намалява парниковите емисии с поне 40% до 2030 г. спрямо нивото от 1990 г.

Лидерите на Европейския съюз (ЕС) се споразумяха държавните членки на блока да намалят до 2030 г. парниковите емисии с поне 40 на сто в сравнение с нивото от 1990 г., заяви председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой рано в петък, цитиран от AFP.

Споразумението, постигнато на заседание в Брюксел, има за цел да съдейства за борбата с промените в климата и да даде пример на останалия свят преди важните международни преговори за климата догодина.

„Днес ние поставихме решаващата рамка, за да направим Европа по-ефективна и готова за действия", заяви германският канцлер Ангела Меркел, имайки предвид международните преговори за климата през следващата година. „Аз съм много доволна от напредъка", добави тя. 

В началото на срещата на върха позициите на страните членки на ЕС са били доста раздалечени. Решението е постигнато трудно, защото различните държави имат различни интереси – за някои все още е доста изгодно да използват много въглища, но това пък замърсява околната среда. Други използват повече екологични източници и не са съгласни цената за замърсяването на въздуха да се поема от всички.

„Не беше никак лесно, но ние достигнахме до справедливо решение", заяви с облекчение Ван Ромпой, които е бленувал да се постигне съгласие по пакета за климата като „прощален подарък" за последната среща на върха, на която той е президент на ЕС.

В допълнение към целта за намаляване на емисиите на парникови газове с 40 на сто в сравнение с 1990 г. държавните глави и правителствените ръководители на 28-те членки на ЕС се споразумяха за увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници (като слънчева, вятърна и хидроенергия) до 2030 г. най-малко с 27% от общото потребление. ЕС също така възнамерява да намали консумацията на енергия с най-малко 27 на сто, но тази цел няма задължителен характер.

ЕС прие „амбициозно и балансирано споразумение", заяви Ван Ромпой. Всяка страна според своите възможности ще допринесе за постигането на целите за климата. „Това трябва да бъде улеснено чрез специална подкрепа за по-бедните страни", съобщи белгиецът.

Полша беше лидер на групата от страните от Източна Европа, които все още масово залагат на въглища при производството на енергия и искат подкрепа за преобразяването на своите енергийни системи.

Френският президент Франсоа Оланд заяви, че страната му си е представяла повече амбиции от Европа в областта на енергийната ефективност. Той обаче бил напълно доволен от решението. „Това е добро споразумение и като всяка добра сделка е и компромис". 

Никой в света не е по-амбициозен от ЕС по отношение на измененията на климата, също приветства решението и президентът на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу.

„Ние дадохме пример, който трябва да бъде последван от други", заяви също подобно на  Ван Ромпой напускащият позицията си португалец при последната си среща на върха на ЕС, имайки предвид Конференцията за изменението на климата на ООН в Париж в края на 2015 г.

И докато участниците в срещата на върха похвалиха решението, природозащитници критикуват целите като недостатъчни.

„Да наричаш намаляване с 40% на емисиите „уместно“ или „амбициозно“, както го правят държавните и правителствените ръководители на ЕС, е опасно и безотговорно", твърди Брук Рейли на групата за опазване на околната среда Friends of the Earth Europe. Приетите цели според него са по-ниски от „това, което е необходимо и което може да се направи от Европа за борбата с климатичните промени", разкритикува организацията.

Критика още в навечерието на срещата предизвика фактът, че целта по отношение на енергийната ефективност бе намалена от първоначално 30% до 27%. За това отстъпление от строгите цели се е застъпила преди всичко Великобритания, заявяват дипломати от ЕС.

Още видео материали може да видите в сайта на Bulgaria on Air