Гърция отново ще опита да прокара данък върху банковите трансакции

Гръцкото правителство отново ще сложи на масата за преговори с кредиторите предложението за облагане на банковите трансакции, съобщава „Катимерини“. Целта е да бъдат набрани средства за намаляване на фискалните дефицити до 2018 година.

Гърция трябва да предложи мерки на стойност 3% от брутния вътрешен продукт (БВП), или 5,5 млрд. евро, за намаляване на бюджетния дефицит до 2018 година. 1,8 млрд. евро ще дойдат от реформата в пенсионната система, 1,8 млрд. евро – от промени в данъчното облагане, а останалите средства – от допълнителни мерки на правителството.

Идеята да бъдат обложени банковите трансакции е част от тези „допълнителни мерки“. Според „Катимерини“ правителството на Сириза вече няма голям набор от действия, след като отново се връща на предложение, вече отхвърлено от кредиторите.

В момента ръководители на четирите кредитиращи институции – ЕК, Европейската централна банка (ЕЦБ), Международния валутен фонд (МВФ) и Европейския стабилизационен механизъм (ESM), са в гръцката столица, за да направят преглед на изпълнението на третата спасителна програма за страната. Очакванията на анализаторите са, че те отново няма да се съгласят да бъдат обложени банковите трансакции с мотива, че секторът току-що е приключил своята рекапитализация, макар и тя да е била успешна.

Междувременно и финансовото министерство направи още една крачка към облекчаване на капиталовия контрол в страната - удвоява се размерът на паричните преводи от 500 евро на 1 000 евро, които едно лице може да направи от Гърция за чужбина в рамките на един календарен месец, съобщава Huffington Post.

Облекчения ще има и при погасяване на ипотеки, както и за погасяване на съдебни задължения на вложителите. 

Гърция наложи банкова ваканция, а след това и капиталов контрол през миналото лято, след като Европейската централна банка (ЕЦБ) отказа да увеличи спешното финансиране за банките в страната.

Правителството активно преговаря с кредиторите и по отношение на записаното в спасителната програма създаване на нов приватизационен фонд. Разговорите се водят около начина, по който ще бъдат прехвърляни активите в него.

Най-сериозен сблъсък обаче се очаква по отношение на пенсионната реформа. Премиерът Алексис Ципрас на няколко пъти заяви, че правителството няма да допусне ново намаляване на вече отпуснати пенсии в страната и за сметка на това предложи увеличаване на осигуровките. На този етап обаче кредиторите дават сигнали, че без ново орязване няма как да се мине.

От МВФ вече посочиха, че в номинално отношение пенсиите в Гърция и Германия са почти еднакви, но германските заплати са почти два пъти по-високи и системата не може да издържи без трансфер от бюджета.

Ръководителят на департамент „Европа“ във Фонда Пол Томпсън коментира в началото на февруари, че при това положение пенсионната система се нуждае от вноска от бюджета в размер на 10% от БВП, докато средното за Европа е 2,5% и посочи, че това не може да бъде наречено „устойчиво развитие“.

Този коментар обаче беше посрещнат остро от гръцките власти, които се опитват безуспешно да се „отърват“ от МВФ в своята трета спасителна програма.

От прегледа на изпълнението на първите условия ще зависи, от една страна, отпускането на допълнителните траншове по програмата, а финансовият министър Евклидис Цакалотос вече посочи, че Гърция има пари до юни. От друга страна, разговорите за облекчаването на гръцкия дълг ще могат да започнат едва след края на прегледа. На този етап сигналите са, че Гърция ще може да получи намаляване на лихвите и разсрочване на заемите.

Атина даваше заявки, че ще поиска орязване на задълженията си, но едва ли ще успее да постигне подобна отстъпка.