Нужни са по-стриктни ограничения върху сектора за управление на активи на стойност 10 трлн. евро, за да се контролира задлъжнялостта и да се спре тежкият паричен отлив, разтърсващи финансовата система, заяви заместник-председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Витор Констанцио.
Коментарите на Констанцио от понеделник са поредният сигнал от регулаторите, че разрастващият се сектор за управление на активи ще се изправи пред по-внимателен контрол през следващите години, тъй като рисковете се изместват от банковия сектор към т.нар. сенчесто банкиране, коментира Ройтерс.
Констанцио заяви, че обемът дълг, поет от частните капиталови и хедж фондове, трябва да се контролира, тъй като има потенциала да дестабилизира европейската финансова система.
„Първо, трябва да развием рамка за по-добър контрол върху задлъжнялостта на алтернативните инвестиционни фондове в Европейския съюз“, коментира Констанцио в изказване в Chatham House в Лондон.
„Предвид факта, че използването на дълг от инвестиционните фондове може да създаде и разшири системна криза, важно е да гарантираме, че задлъжнялостта остава в приемливи рамки“.
Почти двойното увеличаване на активите, държани от фондове в Европа – от 5,4 трлн. евро в края на 2009 г. до 10,5 трлн. евро през първото тримесечие на 2015 г., привлече вниманието на световните регулатори.
Централните банкери са обезпокоени от потенциалната нестабилност, в случай че много инвеститори изтеглят парите си от тези фондове в един и същи момент.
Те се опасяват, че това може да доведе до принудително разпродаване на активи за привличане на средства с цел обратно изкупуване, особено на вторичните пазари на облигации, където ликвидността е под по-голям натиск.
„За да се решат тези рискове, част от макропруденциалните инструменти трябва да станат изисквания за допълнителна ликвидност, целенасочени стрес тестове, минимално и променливо във времето бреме и такси за обратни изкупувания“, каза Констанцио.
Глобалният Борд за финансова стабилност, част от Г-20, през септември трябва да представи проект на политически мерки, за да се справи с тези въпроси.
Констанцио заяви, че централните банкери трябва да имат властта да променят нивото на маржа и да намаляват финансиращите транскации с деривати и ценни книжа или размера на средствата като гаранция на дериват срещу дефолт и на обезпечението в подкрепа на заем от активи, например акции.
Макар че подобни мерки са въведени или предстои да бъдат наложени, те не са „променливи във времето“, каза Констанцио.
Променливите във времето инструменти ще засилят генералния подход към маржовете и подстригванията, представени досега, като позволят на регулаторите да се наместват при бумове, за да ги развият така, че да охладят кредитирането на мениджърите на активи и да ограничат увеличаването на задлъжнялостта в сектора.


Черно море Navibulgar се раздели с Къртис Джоунс
Тъжна вест! Отиде си дългогодишната солистка на Държавна опера–Варна Стоянка Кавалджиева
Черно море се върна към победите в баскетболната лига
DARA награди победителката в първата "Евровизия Азия"
Седмичен хороскоп 16 ноември - 23 ноември 2026
SpaceX постигна историческо хващане на кораба Starship
Историята зове Европа да поеме ролята си по отношение на Украйна
Зеленски: САЩ предлагат членство в НАТО срещу Донбас
Технологичните гиганти ще плащат повече за ток след победата на демократите
Ferrari залага на ексклузивността в епохата на масовите електромобили
Защо над 60,000 италианци вече карат с "българската врътка"?
21-годишен VW Golf се продаде на половината от оригиналната цена
Как работи променливото предавателно число при новите волани
AI може да парализира автомобилната индустрия
Повечето шофьори забравят правилото за 3 секунди
Мишел Пфайфър и Мишел Уилямс блеснаха в черно на бляскава вечер на Chanel
Синът на актрисата Саша Питърс стана на 6 г.
Ежедневното кафе е свързано с промени в чревните бактерии и работата на дебелото черво
Откриха ново небесно тяло отвъд Плутон: Може ли да е шестата планета-джудже?
Д-р Петър Москов: Пътищата трябва да се строят с частни инвестиции, а не с парите на партийните спонсори
преди 10 години За Великобритания в периода 1997-2010 средствата харчени предимно за помощи на бедни африканци, араби и нелегални имигранти на нараснали от 55 милиарда паунда годишно в началото на периода до 100 милиарда паунда в края му или това са 0.5 трилиона паунда изтекли от социални помощи, които никога не е било необходимо да се отпускат. А същия период са похарчени 85 милиарда паунда са спасяване на закъсали банки т.е LLoyds и Royal Bank of Scotland. Сега възниква логичния въпрос кой е инстинския виновник за кризата - левите популисти от лейбъристката партия наводняващи страната с милиони талибани или "злите" хедж фондове, който са успели да издоят 50 милиарда паунда от данъкоплатеца? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години А кога ще престане купуването на гласове маскирано като социални програми за бедни? Група социалисти и комунисти доят бизнеса и голяма част от населението, за да угояват "бедните" "уязвимите" и "нуждаещите се", брадясалите "вдовици и сираци от Сирия" за да може тези политици да останат на власт с гласовете на тези групи хора. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години А що беее нека ''невидимата ръка'' да регулира - шегувам се но положението страшно ,и се надявам тъй като се споменава термина системна криза да са наясно с това което пиша за системната криза - https://***.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/171301452564344180 трлн. сенчесто банкиране и 1000 трилиона финан.деривати и т.н. трябва да се опростят нещата защото е повече от ясно както каза едни нобелист по икономика невидимата ръка затова е невидима защото не съществува отговор Сигнализирай за неуместен коментар