БТПП предлага обвързване на държавната поръчка във ВУЗ с работа в България

От Българската търговско-промишлена палата (БТПП) поискаха студентите по държавна поръчка да се задължават да работят в България поне няколко години след завършване. Идеята беше анонсирана от главния секретар на палатата Васил Тодоров, който участва в конференция на тема "Образование и бизнес: да успеем заедно!", съобщава БТА.

Според Тодоров след като държавата инвестира в образованието на студентите, те също трябва да имат ангажимент към страната, а не да ползват доброто образование, получено със средства на данъкоплатците, в чужбина.

Първото нещо, което ще задържи младите хора, е добрата среда в България, но не трябва да се отричат и стимулите чрез държавната поръчка, както и необходимостта от възвръщаемост в икономиката. Ако студентите искат да се откажат от подобни условия, трябва да покрият това, което държавата е инвестирала в тях, смята главният секретар на БТПП. 

Той призова и за законодателни промени, с които да се редуцират висшите училища, които произвеждат нискоквалифицирани кадри и обучават хора с ниска мотивация, които влизат с ниски оценки. По думите му теоретично е възможно с ниски  оценки на входа на университета след това да излязат добри кадри, но на практика почти никога не става така.

Бизнесът има нужда от качествени работници, само един процент от фирмите залагат план в близките десет години да привлекат нискоквалифицирани хора, допълни Тодоров. 

Агенцията по заетостта наблюдава все по-големи дисбаланси между изискванията на пазара на труда и образованието и уменията на кандидатите за работа, каза заместник-изпълнителният директор на Агенцията Милена Георгиева. По думите на Георгиева има голям недостиг не само на кадри в IT-сектора, туризма, строителството, високите технологии, но и недостиг на нови умения и компетенции на кандидатите за работа. Това създава условия за безработица и в същото време незапълнени свободни работни места, допълни тя. 

От Агенцията по заетостта възлагат много на дуалната система на обучение, опитът на която са проучили добре в Германия, където 50 процента от младежите преминават през нея и почти веднага си намират работа. От Агенцията обаче смятат, че водещи в дуалното обучение трябва да са работодателите, а не образователните институции. 

На форума бе посочено, че от планираните за тази учебна година 22 паралелки с дуално обучени, са реализирани 19. Петя Евтимова - ръководител на проект за въвеждане на принципите на дуалното обучение, обясни, че на три места партньорството се е провалило, като в първия случай в голям град, въпреки изначалното обединение на бизнеса за идеята, на срещата с МОН за обясняване на възможностите за квалифицирани кадри е дошъл само един работодател. Във втория случай директор на училище е обяснявал, че професионалното обучение е за изоставащи ученици, а в третия - само двама ученици са се записали в професионалното училище. 

На форума беше цитирано изследване на БСК от миналата година, според което в над 180 специалности и професии има недостиг на квалифицирани специалисти, а в същото време 80% от българските работодатели нямат представа какво означава дуално обучение.