Какво ще донесат промените в законодателството за частните изпълнители?

В Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители се предлагат изменения, които да позволят на длъжника да не заплаща такса за изпълнението върху сумата, която е погасил в срока за доброволно изпълнение, пише в свой анализ икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Красен Станчев.

Той посочва, че основният мотив на промяната е, че така "ще бъде уеднаквена регламентацията на събираните от частните и държавните съдебни изпълнители такси за изпълнение на парични вземания в хипотезата на извършено от длъжника доброволно плащане в срока за доброволно изпълнение".

Промяната обаче може да има трайни отрицателни последици върху процеса, посочва още Станчев. И пояснява, че новите моменти могат да влошат изпълнението на договорите и правата на кредиторите - от банки, през фирми и работодатели, до работещи по трудово взаимоотношение и частни лица.

Той припомня, че в анализа на тогавашния проектозакон специално се посочва, че предвиденото паралелно съществуване на държавни и частни изпълнители е плод на компромис със светогледа на правораздаването и неминуемо ще доведе до проблеми в бъдеще.

„Затова през 2005 година общото разбиране бе, че системата на изпълнението постепенно ще стане частна“, допълва в анализа си Станчев.

„Смисълът на изпълнителския процес е да наложи санкция върху длъжника тогава, когато той не изпълнява доброволно своите задължения към кредитора. Възможността за такава санкция е защита на кредитора и действа превантивно като стимул за съблюдаване на договора от страна на длъжника“, се казва още в анализа на икономистът.

Логиката на процеса

Кредиторът, независимо от неговото правно качество, първоначално се натъква на факта на неизпълненото задължение. Когато нормално практикуваните в договорната и човешката практика напомняния не дават резултат, кредиторът задейства съответната процедура по Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК).

Тъй като този процес изисква време и средства и от страната на кредитора, никой не прибягва до него, ако преди това не са изчерпани всички възможности за събиране на вземането без разходи и доброволно. Всъщност длъжникът принуждава кредитора да започне процеса.

Именно разходите по този процес, описан и подчинен на реда на глави 36-40 (чл. 404-455) от ГПК, е основание за събирането на таксата по Тарифата, независимо дали преди срока на изпълнението длъжникът изпълнява своето задължение.

Отмяната на таксата за т.нар. свършеното от съдебния изпълнител "в срока за доброволно изпълнение" не означава, че неговата работа не е свършена и не е създала стимули на страната на длъжника да изпълни договора. Точно обратното - тя е факторът на изпълнението.

Премахването на таксата предполага изменение в стимулите

При премахването на таксата ще има и промяна на стимулите. От на страна на длъжника изчезва санкцията за неспазване на задълженията и става изгодно да се протака със спазването на сроковете, защото неизплатеният в уговореното време ресурс е в негово разположение и носи доход в една или друга форма, който пък е равен на загуба за кредитора.

Кредиторът се лишава от предполаганата от ГПК форма на превенция, каквато е санкцията, таксата, т.е. оскъпяването на недоброволното изпълнение. За него е все едно дали съдебният изпълнителен е частен или държавен - и единият, и другият не вършат работа, но тъй като вземането трябва да бъде събрано, за него възниква необходимост да прибегне до нерегламентирани от ГПК начини на действие.

За частния съдебен изпълнител възникват стимули изобщо да не се заема с процес, който е вероятно по негова преценка да има такъв завършек, поради простата причина, че работата няма да бъде възнаградена.

Промяната в стимулите увеличава вероятността за влошаване на дисциплината на изпълнението на договорите от страна на длъжниците и намаляване на работата на съдебните изпълнители и на положителните ефекти от работата на частните съдебни изпълнители, свързани с превантивните въздействия на санкцията такса, смята икономистът.

За Красен Станчев е вярна констатацията в доклада на Министерството на правосъдието, че в тежест на длъжника се възлагат различни разнородни такси, в зависимост от това дали делото е образувано пред частен или държавен съдебен изпълнител. Според него обаче в интерес на изпълнението на договорите е таксите да не бъдат премахвани от при частните изпълнители, а да се въведе и при действията на държавните.

Статистиката на Камарата на частните съдебни изпълнители

По данни на Камарата на частните съдебни изпълнители през 2013 година новообразуваните дела са 185 хил. - с 16% по-малко спрямо 2012 година. Основна част от тях са водени в полза на търговци и юридически лица, които не са банки. В полза на банките са водени 39 хил. дела (с 22% по-малко), а в полза на граждани – 25 хил. (с 14% повече). Частните съдебни изпълнители са водели и 18,5 хил. дела в полза на държавата.

Събраната сума през 2013 г. е 1,135 милиарда лева (докато през 2012 г. сумата е един милиард), подобрението в събирането на вземания през 2013 г. е с 12%. Сумата на събраните вземания за 2013 е равна на 1,45% от БВП.

Тези данни показват, че превенцията във вид на такса работи добре в обществен и частен интерес и няма причини тя да бъде премахвана. В канторите на частните съдебни изпълнители работят около 2 000 души, приносът на тези хора за нормалното функциониране на изпълнението на договорите е 567 000 лева на година и няма никакъв смисъл стимулите за тяхната работа да бъдат ограничавани.

„По-скоро обратното: трябва да бъдат създадени нови по-силни стимули и ако някой го е грижа за държавните изпълнители, същите стимули трябва да важат и за тях. Всички видове кредитори очевидно имат полза от сегашната система. Тя е несъвършена, защото стимулите на съдебните изпълнители не са толкова добри, колкото могат да бъдат и колкото са в другите страни от Европа, но това е друга тема“, твърди още Красен Станчев.

Според него данните на Камарата на частните съдебни изпълнители най-очевидна е ползата на сегашната система за банките: намаленият брой на техните дела е приблизително равен на намаляването на необслужените кредити. Крайно глупаво е да заявяваш грижа за стабилността на банковата система и да предприемаш законодателни и регулаторни действия като това, заключава още икономистът.