Президентът налага вето на новото законодателство за търговските вериги

Президентът Росен Плевнелиев връща за ново обсъждане приети на 18 юни изменения в Закона за защита на конкуренцията, с който се правят промени и в Закона за храните, съобщават от прессекретариата на държавния глава.

Припомняме, че управляващите подеха инициативата за законодателни промени с мотива, че в момента големите търговски вериги поставят в неравностойно положение производителите на храни. Беше решено да се въведат типови договори за отношенията между супермаркети и производители, които да бъдат публични. Въведе се понятието „значителна пазарна сила“, също и изискването фирмите с годишен оборот от 50 млн. лева за предходната година да предоставят за одобрение в тримесечен срок типовите договори за доставка на стоки, предназначени за продажба.

В съобщението на президента се казва, че той приветства заявения стремеж на народните представители да създадат условия за развитие на производството, доставката и дистрибуцията на стоки и услуги и да предотвратят нелоялни търговски практики. Не е оценено обаче какво ще е въздействието на правната уредба върху потребителите, се отбелязва в съобщението.

Няма яснота дали новите разпоредби ще предизвикат покачване на цените на хранителните стоки, пише още в него. Възможното поскъпване неминуемо ще засегне крайните потребители. Според президента, недопустимо е да не се направи предварително оценка как новата регулация ще се отрази на гражданите и особено на тези от най-уязвимите групи – социално слаби, безработни и пенсионери. 

Значителна част от измененията са неясни, което може да доведе до хаос в отношенията между търговците на храни и техните доставчици. Според президента вместо да предотвратят нелоялни търговски практики, част от промените ще затруднят търговския оборот, което ще повлияе негативно върху икономиката.

Държавният глава очаква при повторното обсъждане народните представители да подобрят правната уредба, с цел да бъдат създадени работещи механизми за предотвратяване на нелоялните търговски практики, защита на конкуренцията и  на потребителите.

В позицията за ветото се казва, че законът въвежда „забрана за злоупотреба с по-силна позиция при договаряне“, но не дава ясна дефиниция за неговата същност. Кое предприятие е с по-силна позиция се определя от методика, приета от КЗК. Президентът счита, че правната уредба по този въпрос трябва да се съдържа в закона, а не в акт на КЗК.

В Закона за храните се създават специални изисквания за търговец на храни с общ оборот за предходната година над 50 млн. лв. Тези търговци ще са длъжни да изготвят типови договори или общи условия и да ги публикуват на интернет страницата си.

Според държавния глава, остава неясно как и защо законодателят е избрал критерия 50 млн. лв. оборот. Въвеждането на този формален критерий създава неравнопоставеност между стопанските субекти, които осъществяват еднаква дейност. Законът създава задължения само за търговците, без да става ясно защо извън такава регулация остават производители и доставчици на храни с такъв оборот.

Задължението за публикуване на типовите договори или общите условия в интернет създава риск от нарушаване на конкуренцията, поради разкриване на търговска тайна между конкуренти. Това може да доведе до практическо уеднаквяване на общите условия и фактически картел между търговците на храни. Търговската тайна стои в основата на конкуренцията и редица актове на национално и европейско ниво предвиждат защитата й, се казва още в позицията на президента.

Според държавния глава е неприемливо липсата на предварително произнасяне на КЗК за това дали предоставените й типови договори или общи условия за доставка на храни не нарушават правилата за конкуренцията.

Така по всяко време – при договаряне, изпълнение или прекратяване на договори между търговци за доставка на храни, КЗК по своя инициатива или по сигнал ще може да образува производство и да налага санкции за нелоялна конкуренция или злоупотреба с по-силна позиция при договаряне. Този подход създава непредвидимост и несигурност за стопанските субекти и може да доведе до административен произвол. Това важи с още по-голяма сила поради факта, че липсва ясна дефиниция на злоупотребата с по-силна позиция при договаряне.