Президентът налага вето на новото законодателство за търговските вериги

Законът за храните предвижда, че страните не могат да договорят срок за плащане по-дълъг от 30 дни от датата на издаване на фактурата за доставка. Този срок за плащане е в несъответствие с Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки, който е въведен и в Търговския закон, пише в съобщението. Създава се преференция само за конкретни икономически отношения, за което няма обосновка.

Със Закона за храните се разширяват контролните правомощия на компетентните органи - Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) и здравните инспекции към Министерството на здравеопазването. На тези органи се възлагат правомощия да осъществяват контрол върху сключените договори за периодична доставка на храни.

Не е ясно дали тези органи ще могат да осъществяват контрол върху съдържанието на договорите или правомощията им са ограничени само до проверка дали има сключен писмен договор между търговеца и доставчика на храни.

В правовата държава функциите и правомощията на държавните органи трябва да бъдат ясно и точно определени. В противен случай се създават предпоставки за административен произвол, се посочва в мотивите.

Според държавния глава, необходимо е народните представители повторно да обсъдят въпроса дали е целесъобразно на органите със специалната компетентност да се възлага контрол върху съдържанието на договорите. Неприемливо е законодателното решение контролиращите производството и търговията с храни да проверяват и да дават оценки на клаузи в търговски договори.

Законодателят задължава търговците на храни да приведат договорите за доставка на храни в 6-месечен срок от влизане в сила на Закона. Според държавния глава предоставеният срок е недостатъчен. Това е така, защото е предвиден 3-месечен срок за изработване на методика от КЗК и едномесечен след това за предоставяне на изготвените типови договори или общи условия от търговците на храни на КЗК. Едва след това търговците на храни могат да пристъпят към привеждане на сключени вече договори в съответствие с новите разпоредби.

Държавният глава е убеден, че при повторното обсъждане от народните представители ще се намерят най-добрите решения и правни норми, при които се отчитат интересите на стопанските субекти и правата на потребителите.