Приеха промените в закона за отпадъците, бизнесът твърди, че ще губи милиарди

Физически лица няма да могат да изкупуват рискови отпадъци от черни и цветни метали, които са обект на най-чести посегателства - елементи на ж.п. състави и кабели. Това предвиждат приетите на второ четене от парламента промени в Закона за управление на отпадъците.

Търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали, които са елементи от електронната съобщителна инфраструктура, жп състави, пътни знаци, капаци на шахти, части от улично осветление или ВиК мрежата, както и елементи на паметници на културата се извършва при издаден сертификат и сключен писмен договор, съобщи БТА.

Дейностите с отпадъци от черни и цветни метали ще се извършват само на площадки на територии, определени с общи устройствени планове за производствени и складови дейности, на пристанища и на обекти от жп инфраструктурата със стопанско предназначение.

Съществуващите вече пунктове трябва да се приведат според изискванията в деветмесечен срок от влизането на закона в сила. Ако търговецът не успее да направи това, е длъжен да преустанови дейността си.

Законопроектът задължава пунктовете за търговия с цветни и черни метали да бъдат изнесени извън жилищните зони. По данни на икономическото министерството в момента 400 пункта се намират в промишлени райони и отговарят на новите изисквания. Депутатите задължиха търговците да осигурят постоянно видеонаблюдение на площадките.

Реакцията на бизнеса

Междувременно представители на металургичната индустрия протестираха срещу промените в Закона за управление на отпадъците. С промените се блокира дейността по събиране и оползотворяване на металните вторични суровини, заявиха днес от Българската асоциация по рециклиране (БАР) и Българската асоциация на металургичната индустрия на пресконференция в БСК.

По данни на МРРБ в около 33% от населените места има приети и действащи общи устройствени планове, което означава, че останалите населени места ще останат без площадки за отпадъци, посочи Теменужка Костова, председател на УС на БАР. Според нея това е „или върховна некомпетентност, или вратичка в закона", от която ще се възползват само определени фирми.

В България стомана се преработва само от скрап и промените ще застрашат цялата металургична индустрия, заяви Костова. Тя посочи, че в Европа се толерира производството на метали от скраб, защото е ефективно и не замърсява околната среда толкова, колкото производството на метали от руди. В ЕС 50% от стоманата, 80% от оловото и около 40% от медта се произвеждат от скрап, посочи Костова.

Според нея загубите за фирмите от бранша ще се измерват в милиарди левове.

В отговор на въпрос защо металопреработващите предприятия не вземат мерки по кражбите на метали и предаването им на пунктовете за вторични суровини, от асоциацията на металургичната индустрия заявиха, че обществото и съдебната система трябва да са по-активни в оповестяването и наказването на подобни деяния.