IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Вноските към гаранционния фонд като механизъм за регулиране на лихвите

Идея за промяна на Закона за гарантиране на влоговете в банките от Никола Янков, настоящ управляващ партньор във финансова компания и бивш зам.-министър на икономиката

14:42 | 02.06.10 г. 18
Автор - снимка
Създател
Вноските към гаранционния фонд като механизъм за регулиране на лихвите

Напоследък в публичното пространство се лансират различни тези за регулация на лихвите, като последната бе някакъв вид нормативно фиксиране на разликата между депозитните и кредитните лихви. Вместо обвързване на кредитните лихви с депозитните, по-добре е да се обвържат депозитните лихви с вноските във Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ).

Такова е мнението на Никола Янков, управляващ партньор в Експат Капитал и бивш зам.-министър на транспорта и съобщенията и зам.-министър на икономиката.

Каква е неговата идея:

"Вноската в този фонд в момента е еднакъв процент от привлечените средства за всички банки, без оглед на рисковия профил на банката. Дотолкова доколкото тази вноска е вид застраховка срещу риск от фалит, логично е цената й да е по-висока при по-рисковите банки.

А рискът на една банка е пряко свързан и измерван с нивото на лихвените проценти, на които тя успява да се финансира от пазара – колкото по-високи лихви по депозитите плаща, толкова по-рискова е тя. Така че логично е банките, които плащат най-високи депозитни лихви, да плащат и най-високи вноски във фонда.

Ако се сложи един „нормален“ или по-скоро желан „праг“ – например 4% за годишна депозитна лихва (в Европа лихвите са доста по-ниски), може да се направи механизъм, при който за всеки процент депозитна лихва над този праг банката да плаща още 0,5% вноска във ФГВБ. Така банките, които предлагат лихви на и под прага, ще плащат например 0,5%. Онези, които предлагат лихви около 10% (6% над прага), ще плащат 6 * 0.5% + 0.5% = 3.5% застраховка. Механизмът може да се направи още по-драстичен, ако цената на застраховката расте прогресивно: например за всеки процент лихва над прага цената да е различна и да расте с допълнителна надбавка (с 0.1% например). При такава формула банка, която предлага 10% годишна депозитна лихва, ще плати (0.5 % + 0.5% + 0.6% + 0.7% + 0.8% + 0.9% + 1.0%) = 5.0%.

Това ще охлади (и ще обезсмисли) много бързо високите лихви по депозитите, а оттам ще намали веднага и значително цената, на която се финансират банките в България.

Една такава инициатива е логична, лесно приложима и не толкова антипазарна и трудно контролируема, колкото „автоматично“ фиксиране на „разликата“ между депозитните и кредитните лихви. Най-малкото защото във всяка банка има различни депозити и различни кредити с различни лихви, срокове и условия – единна хипотетична лихвена разлика между тях не съществува.

Такава инициатива би могла да се оформи като промяна в Закона за гарантиране на влоговете в банките. Лихвеният „праг“, над който стартира формулата за увеличение на застраховката, може да се определя от БНБ или от Министерския съвет, доколкото това е въпрос на икономическа политика.

Политиката за определяне на този лихвен праг трябва да е ясна, логична и публично обяснена. Механизмът може да се задейства автоматично при определени пазарни условия, като скокове на лихвите на междубанковия пазар, разширяване на спреда между търсене и предлагане на паричен ресурс или изчезване на ликвидността (силно спадане на обемите) на междубанковия пазар спрямо обичайните нива.

В момента нито БНБ, нито Министерството на финансите се намесват по някакъв начин в тези процеси. Това по принцип е добре в краткосрочен план, ако пазарите се възстановяват ефективно сами. Но в средносрочен план и конкретно в българския случай, очевидно има нужда от някакъв вид държавна намеса.

По различни (необясними) причини БНБ и МФ не провеждат операции на открития пазар с активни продажби и покупки на ДЦК (като Федералния резерв в САЩ), за да регулират ликвидността и лихвите. В такъв случай нормативната регулация остава като единствена възможност за корекция на пазара.

Верният подход към сегашната кризисна ситуация с лихвените нива в България може би трябва да е комплексен:

1) нова регулаторна мярка за пенализиране на високите лихви чрез по-високи вноски към ФГВБ;
2) активни операции на пазара с ДЦК от страна на БНБ и МФ;
3) активна позиция на КЗК по отношение на банковия сектор в страната, който досега е бил и продължава да бъде „галеното дете“ на българската администрация."

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 09:08 | 09.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

12
rate up comment 0 rate down comment 0
Спящият бик
преди 13 години
В нормална пазарна среда банките трябва да си гледат интереса, а конкуренцията между тях да регулира нивата на лихвите. Ролята на държавата е да направи средата нормална. А това става по два начина - с морков или с тояга. Най-новите тенденции в световната практика са за съчетаване на тези подходи. Когато банките разполагат с пълна нормативна свобода да се конкурират, а те не го правят - очевидно нещо куца. И тогава, ако държавата не може да докаже картелиране, променя правилата.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
11
rate up comment 2 rate down comment 0
nyankov
преди 13 години
За притесненията за облагодетелстването на "чужди" банки спрямо български: всички банки, които работят и кредитират в България са български. На всяка страна и трябват банки, които осигуряват леснодостъпен и достатъчен кредитен ресурс на ниска цена, а не банки, собственост на този или онзи. Държавата трябва да стимулира тези, които помагат на икономиката да се развива.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
10
rate up comment 2 rate down comment 0
nyankov
преди 13 години
Такива механизми съществуват и в други държави, които са с много по-развити икономики и банкови системи от България. Да, депозитите не са единствения начин една банка да привлича ресурс, но със сигурност лихвите по депозитите са пряк индикатор за риска на една банка. Капиталовата адекватност е далеч по-слаб индикатор за риска. В идеалния капитализъм държавата е най-добре да си събира данъците и да не се меси. Ние сме далече от идеалното обаче. Това е просто началото на една закъсняла дискусия.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
9
rate up comment 0 rate down comment 0
no-credit
преди 13 години
Сутринта Хърсев каза по НОВА ТВ, че административното регулиране на лихвите по кредитите (предложението на Атака) можело да се заобиколи с технически хватки. Пример (от мен) ниска лихва, но със задължителна някаква застраховка. Обаче дали подобно заобикаляне не може да се направи и при депозитите - ниска лихва по депозита, но бонус за срок например.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
8
rate up comment 2 rate down comment 0
Director
преди 13 години
Депозитите не са единствения източник на финансиране на банките, нещо повече, делът на депозитите в общия привлечен ресурс е много различен при отделните банки. Ето защо, лихвите по депозитите не са коректен измерител на риска на банката.По мое мнение, по-добре е държавата да не се намесва в лихвената политика на банките.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
7
rate up comment 3 rate down comment 0
Гари
преди 13 години
Една такава промяна определено ще облагодетелства чуждите банки, които могат да си осигурят по-евтино финансиране, а ще закопае българските. И кой ще определя кое е "нормалното" ниво на лихвите, че нагоре да има санкции? Янков казва 4%, ама защо пък точно толкова? Не може да има успех една такава регулация, пък и каквато и да е друга. Ако една банка започне да предлага твърде високи лихви, другите ще могат да направят депозити при нея и после да си ги изтеглят изведнъж и така да я фалират.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
6
rate up comment 3 rate down comment 0
daskal
преди 13 години
Приятелю и ти не си наясно. Материята действително е сложна и не трябва да се говори ей така, както финансиста Янков. Капиталовата адекватност най-общо е съотношение между общ рисков компонент по активите и капиталовата база. Повече: Наредба N8 (Базел II).Иначе и аз съм за падането на лихвите, но не и по този начин, а по пазарен.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
5
rate up comment 0 rate down comment 0
Мариян Йорданов
преди 13 години
Капиталовата адекватност се базира на оценка на риска на активите на банките, а тази оценка е доста субективна (видяхме как облигации с рейтинг ААА в САЩ, както и банки отидоха на кино).Съвсем по-добре, защото е по-ясно да си плащаш за желанието да си агресивен (с високи лихви и експанзия) или ако си закъсал (с високите лихви да подобриш ликвидни коефициенти)
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4
rate up comment 0 rate down comment 0
Андрей Любенов
преди 13 години
плащат, но по друг начин - чрез сконтиране
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3
rate up comment 3 rate down comment 0
daskal
преди 13 години
Абсолютно лаишко предложение. Финансистът Янков, явно не отбира много от банково дело. Чувал ли е за капиталова адекватност?Трябва ли вноската на дадена банка да е по-голяма, ако лихвите й по-депозити са сравнително по-големи от тези на другите банки, но и капиталовата й адекватност е по-голяма?Принципът е, колкото ти е по-голяма капиталовата база, толкова по-голям риск можеш да поемеш.Регулирането на лихвите е мисия невъзможна. Ако някои го направи, ще дойдат ислиямските банки, които не плащат лихви....а какво тогава плащат?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още