Анализатори виждат добри възможности в източноевропейските ДЦК

Големият спад в цените на ДЦК от Източна Европа, заедно с ниската им задлъжнялост, създават добри възможности за покупка

Държавните ценни книжа (ДЦК) в Източна Европа станаха жертва на пазарната волатилност, причинена от страховете за големия дълг на Гърция, Испания, Португалия, Ирландия и Италия, въпреки стабилните фундаментални показатели на региона като цяло.

Големият спад в цените на облигациите на страните в Източна Европа, заедно с ниската им задлъжнялост в сравнение с тези от Западна Европа, създават добри възможности за покупка. Това смята Луц Рохмайер, финансов анализатор в инвестиционната компания Landesbank Berlin Investment, цитиран от Bloomberg.
Той е на мнение, че ДЦК на страните в региона са се превърнали в добра инвестиционна възможност в дългосрочен план.

От всички десет бивши комунистически страни, присъединили се към Европейския съюз през последните шест години, девет имат държавен дълг, който е наполовина на средното за еврозоната ниво от 78,7% от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2009 г., показаха последните данни на Европейската комисия (ЕК).

Това са Полша, Чехия, Румъния, Словакия, Словения, България, Литва, Латвия и Естония.

Единствено Унгария има държавен дълг над средния за страните от Европейския съюз (ЕС). Нейният дълг към БВП се равнява на 78,3%, а бюджетният й дефицит е 4% от БВП в сравнение със средното за еврозоната ниво от 6,3 на сто. За сравнение, България има държавен дълг от 14,8% от БВП през 2009 г. и бюджетен дефицит от 3,9%.

Добрите финансови показатели на региона обаче все още не са отразени в пазарите на дългови книжа, смята Луц Рохмайер.

В края на миналата седмица ДЦК на източноевропейските страни пострадаха допълнително от изказването на унгарски правителствени служители, които предупредиха, че икономиката на страната се намира пред фалит. Чрез призрака на гръцката фискална криза правителството на Унгария направи опит да убеди избирателите да приемат съкращенията на държавните разходи и повишението на данъците.

Това обаче повиши изискуемата от инвеститорите доходност по ДЦК в целия регион и понижи местните валути.

Когато страхът отстъпи място на фундаменталните показатели, неправилната оценка на ДЦК в региона ще се заличи, смятат икономисти на UBS.

За пример се дават Чехия и Франция. Доходността на ДЦК на Чехия е по-висока от тази на Франция, при положение че държавният дълг на Чехия е 35,4% от БВП през 2009 г. а този на Франция е 77,6%. Освен това основната лихва в Чехия е с 0,25 процентни пункта по-ниска от тази в еврозоната, която е на ниво от 1 на сто.

Доходността на десетгодишните чешки облигации е била 4,3% вчера, което е със 125 базисни пункта над тази по френските ДЦК със същия матуритет. Тази разлика, известна като рискова премия, бе много по-малка на ниво от 48 базисни пункта през април. Същото се отнася и за Словакия, чийто държавен дълг е 35,7% от БВП. Рисковата премия за Словакия е нараснала до 86 базисни пункта вчера в сравнение с 69 само преди два месеца.

Суаповете за защита от фалит обаче, за разлика от доходността по държавните ценни книжа, отразяват все по-точно нивата на задлъжнялост на страните от Източна и Западна Европа. Суаповете за защита от фалит на словашките петгодишни ДЦК са само с 10 базисни пункта по-високи от тези на Франция през последните три месеца в сравнение с разлика от 64 базисни пункта преди година. Разликата между Чехия и Франция също се е свила от 106 базисни пункта преди година до 20 през последните три месеца.

Рейтинговата агенция Moody’s оценява френските ДЦК с най-висок инвестиционен рейтинг AAA, а този на Белгия е с една степен по-нисък – Aa1. В същото време Чехия и Словакия имат рейтинг A1, а България е с рейтинг Baa3, посочва Bloomberg.

В материала на агенцията не се посочва, че през януари Moody’s коригира перспективата по рейтинга на България от стабилна на положителна заради силния фискален резултат на правителството в икономическата криза. Предстои да стане ясно обаче дали рейтинговите агенции няма да променят мнението си за страната ни предвид предлаганата бюджетна актуализация и проверките, които Евростат прави на данните за държавните ни финанси.