Демографските тенденции, които рушат баланса на капиталовите потоци

За тези, които се тревожат, че глобалните дисбаланси в икономиката са станали твърде големи, винаги остава утешението, че когато населението на спестовните нации с големи излишъци по текущите сметки премине в следпенсионна възраст, дисбалансите ще се свият заради намаляването на спестените средства.

Последиците от намаляването на националните спестявания най-общо се изразяват в по-високи реални лихвени проценти и по-ниски цени на акциите, облигациите и недвижимите имоти. Проблемът обаче е по-сериозен при наличието на прекомерно натрупване на спестявания, което може да причини рецесия в стил 30-те години на миналия век.

В скорошно свое проучване икономистите от Goldman Sachs Доминик Уилсън и Сварнали Ахмед напомнят, че платежният баланс зависи в голяма степен от спестяванията, които следват жизнения цикъл на населението. До 35-годишна възраст хората харчат по-голямата част от дохода си и тъй като текущата сметка е разлика между спестяванията и инвестициите, дотогава салдото по нея е намаляващо.

В рамките на т. нар. "активна спестителска възраст" между 35-та и 69-та година те натрупват спестявания, което подобрява салдото по платежния баланс. Относителният дял на тези две групи в различните страни обяснява модела на глобалните спестявания и капиталови потоци, се казва в проучването, цитирано от Financial Times.

Анализаторите на Goldman Sachs смятат, че броят на активните спестители в световен мащаб ще се увеличава през следващите 20 години, което автоматично предполага натрупване на спестявания. Според проучването им това може да се превърне в тенденция, която ще оказва траен натиск върху реалните лихвени проценти. Така ще се появят големи излишъци в редица развиващи се страни, в това число и Китай.

Броят на активните спестители в развиващия се свят ще се увеличава, като ще достигне своя пик по-късно спрямо напредналите пазарни икономики.

В уравнението на спестяванията обаче има още една също толкова важна променлива, която може да влоши още повече дисбаланса в спестяванията, и това е поведението на компаниите. С пенсионирането на бейби бумърите в напредналите икономики делът на спестяванията на домакинствата ще намалее, но този спад може да бъде компенсиран от растящите спестявания на бизнеса в развиващите се страни. Несигурните изгледи пред икономиката създадоха на компаниите там навика да спестяват повече, отколкото инвестират, през последните години, като Япония е най-яркият пример в това отношение.

Мнозина все още мислят, че японците са прилежна спестовна нация. В действителност домакинствата там са намалили дела на своите спестяванията от разполагаемия доход от 10% през 1999 г. до 2,3% през 2009 г. В същото време бизнесът е увеличил значително спестяванията си през същия период, в резултат на което спестяванията на нацията като цяло са останали близо до нивата си от 27% отпреди десет години.

Склонността към по-големи спестявания обхваща все по-силно редица страни в Азия, начело с Китай. За това допринася от една страна по-трудният достъп на компаниите в частния сектор в Китай до кредитиране, което ги кара да спестяват, за да разполагат с капитал при нужда. В крайна сметка това нямаше да е така обезпокояващо, ако домакинствата в развиващите се страни намаляваха дела на своите спестявания, което обаче не се случва на този етап.

По този начин корпоративният сектор в Азия неволно допринася за изострянето на глобалните дисбаланси в комбинация с демографските тенденции. Това обаче увеличава рисковете от протекционизъм, който би навредил на нестабилната световна икономика.

За да се избегне това, азиатските валути очевидно трябва да поскъпнат значително спрямо тези на развитите страни, което решение обаче не намира подкрепа сред политическите кръгове в региона. По-успешно решение може да бъде развитието на финансовата инфраструктура и капиталовите пазари, което ще гарантира по-добър достъп на компаниите до кредити и капитал, както на вътрешните, така и на външните пазари.

Също толкова важна е и реформата в корпоративното управление на компаниите в региона. Чрез въвеждането на по-голяма отчетност те ще бъдат принудени да увеличават изплащаните дивиденти. По-големият дял на дивидентите от печалбите на компаниите ще бъде от полза и на младите пенсионни схеми в азиатския регион.