IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Антон Петров: Свободното падане спря, следват стабилизация и възстановяване

Стомана Индъстри реализира 20% увеличение на приходите за 2008, но за първите 3 месеца на 2009 работи почти без печалба

11:10 | 28.04.09 г.
Антон Петров. Снимка: Личен архив
Антон Петров. Снимка: Личен архив

Във връзка със значителните приходи и печалби, реализирани от Стомана Индъстри, както и с актуалните тенденции в сектора на черните метали и строителството, потърсихме за интервю Антон Петров, член на Съвета на директорите на Стомана Индъстри.

Антон Петров е роден през 1966 г., завършил е Международни икономически отношения в УНСС. Бил е изпълнителен директор на Стилмет АД и Тепро Метал ЕАД. От 2002 г. е регионален мениджър за България на гръцката Виохалко, която е собственик на Стомана Индъстри.

- Г-н Петров, за 2007 г. Стомана Индъстри реализира 873 млн. лв. продажби и близо 92 млн. печалба, какъв бе резултатът ви за 2008 г.?

Отчетохме 20% увеличение на продажбите за цялата 2008 г., но от септември 2008 г. се отчита забавяне, което в последното тримесечие се превърна в свободно падане и предвид неочакваното стремглаво намаление на продажбите се увеличиха складовите запаси, включително от суровини и те бяха преоценени на загуба в края на годината. Ежемесечно преработваме по 70-80 хил. тона.

- Какви са очакванията ви за 2009 г. и данните до този момент?

За първото тримесечие спадът на продажбите доближава 30%, като трябва да се отчита, че цените са по-ниски, а има и намаление във физическия обем. Има официални статистики, че продажбите в металургията са намалели с 50%, но това е основно поради спада в цените. Например преди година тон бетонно желязо струваше 1 800 лв., а сега е под 700 лв. на тон. Надяваме се трето тримесечие да има обратна тенденция. Очакванията ни са, че дъното вече е достигнато, защото забелязваме, че складовите запаси на нашите клиенти се изчерпват. Това е един нормален процес при криза, всеки се стреми да има по-малки складови наличности и ограничава покупките. Надеждата е 4-тото тримесечие да е по-добро или поне така ни се иска.

Важното е, че спряхме да говорим за пропадане, сега сме в стабилизационен период. Поне индикациите са такива. При паническото падане, не може да планираш. Незнанието струва пари, а невъзможността за планиране в големи предприятия струва много пари. Хаосът е скъп.

- Спадът на продажбите ще ви доведе ли до оперативна загуба?

Определено първото шестмесечие ще сме на нулата, не чак на загуба. Ако цените на металите се качат и преоценим складовите запаси, може и да сме на печалба.

- Ще има ли нови уволнения на персонал, след като вече реализирахте такива?

Иска ми се да вярвам, че няма да има нови уволнения. Процесът е болезнен не само за служителя, който губи работата си, но и за работодателя, който губи квалифициран кадър и надеждата, че този служител ще чака, докато икономиката се оправи и отново ще се върне да работи, е утопия.

- Спекулирате ли с фючърси на черните метали, хеджирате ли?

Не спекулираме, нашата цел е сигурността. Поради тази причина хеджираме поръчките си.

- Каква част от продукцията ви е за износ?

Над 60% е експортно ориентирана. Това съотношение се променя в полза на вътрешния пазар поради новия ни завод за бетонно желязо. То е тежък продукт, който не е рентабилно да се пренася на далечни разстояния. Групата Виохалко има два такива завода в Гърция и преди внасяхме оттам, а сега го произвеждаме в България. Има и внос от Турция и Украйна.

Капацитета на завода за бетонно желязо е 500 хил. тона годишно, като плановете са да достигне 800 хил. тона годишно.

При София мед АД, което също е от нашата група, процентът за експорт е над 85%. София мед е в Топ 5 на заводите в Европа за медни продукти.

- Заплатите в София не са ли по-високи, за да е рентабилен София мед?

Да, по-високи са, но има възможност да се набира квалифициран персонал. Също така заводът е близо до източника на суровина в Пирдоп.

- Откъде Стомана Индъстри купува електрическа енергия и на какви цени?

Либерализирания пазар на електрическа енергия у нас все още няма, само името му е такова. Ние купуваме от АЕЦ Козлодуй. Пазара е силно контролиран чрез явни и скрити методи. Енергийната борса се отлага, с формулировки и то от Министерството на икономиката и енергетиката, че би повишила цената на ел. Енергията, тъй като би я изравнила с международните цени. В момента спрямо Гърция тока тук е малко-по евтин. Но цената по която НЕК продава на българо-гръцката граница е по-ниска с около 10% от тази на която купуваме ние. Някой ще каже това е моментно, защото е криза. Има излишък на ел. енергия, навсякъде и в Македония и в Сърбия и в Албания, които доскоро имаха дефицити. Лошото е, че няма индустриална политика в тази сфера.

- Как се движеше цената на скрапа в последните месеци?

Цената е висока, не падна аналогично на спада на цената на готовата продукция, защото има инерционни процеси и това ни намали печалбата. Стигна се до тежко положение на изкупвачите на скрап и те, понасяйки щети, се капсуловат. Много продавачи изчезнаха, с което предлагането на скрап намаля още повече и за първи път родният скрап надвиши цената на международните пазари.

- Има ли производство в Кремиковци, което бихте купили при евентуална разпродажба на Кремиковци на обособени части, както между другото беше продадена Стомана Перник?

Трудно е да се отговори еднозначно, защото в Кремиковци структурите са преплетени и проблемите са преплетени. Не е ясно дали ако купиш електропещта например, електропроводите няма да са продадени на друг или както е продадена жп гарата, няма друг да определя кога и при какви цени ще превозваш. Не е ясно и кой ще поеме екологичните разходи. При Стомана бе по-леко като предистория, имаше само две електропещи и последващи производства. И въпреки това преструктурирането отне почти година.

- В производството на какви метални изделия сте специализирани и специализацията ли е бъдещото на черната металургия?

В стоманени профили (шини, винкели), бетонно желязо, минни профили, стоманени топки (намират приложение в циментовите заводи и др.), листа от стомана, мрежи и други. Листопрокатният цех е един от основните и в момента се инвестира в него. Увеличи се асортиментът на листата с дебелина от 28-30 мм преди до 60 мм сега. Постепенно целта ни е да правим специални стомани.

- Защо Виохалко произвежда тук, като има други заводи?

Виохалко има два завода в Гърция, при Солун и Содел, в Перник е третият. Бетонното желязо, наричано още арматурна стомана, е регионален продукт и не търпи транспорт на големи разстояния. България, Румъния, Македония, Сърбия и Косово са страни с нужди от сериозно изграждане и на инфраструктура, и на жилища и търсенето тук е значимо.

Стомана индъстри не е на морето, но е до София, която е един от най-големите потребители. Освен това в Перник има квалифицирани, потомствени металурзи.

- Каква част от себестойността на продукцията е от вносни компоненти?

България успява да задоволи 80% от нуждите ни от скрап. Други вносни компоненти са с малка стойност. Скрапът е от две категории – производствен, който включва стружки от обработващите метали. Другата е от излизащи от употреба машини, стари заводи и други. Старите коли не са с много голям процент. Хубаво е да има рециклиране в страната, защото това е национален ресурс, като ние сме единствените с електропещи в България в момента, след като тази в Кремиковци неофициално не работи.

София мед пък рециклира значителни количества медна скрап.

- Има ли спад на продажбата на дограма и алуминиеви профили, съдейки по продажбите на Стилмет, което е част от групата Виохалко в България?

Не може да се каже, че има драматичен спад поради завършването на обекти, тъй като все пак дограмите са последен етап в строителството, има намаление, но то не е толкова сериозно.

- А как вървят продажбите на арматурно желязо?

Нямаме спад в абсолютно изражение, защото увеличаваме пазарния си дял, но определено има спад на пазара като цяло. Спрените строителни обекти са наши загубени клиенти. Смятаме обаче, че инфраструктурните обекти могат да компенсират жилищното строителство като клиент. В това число са метрото, жп инфраструктурата, магистралите Люлин и Тракия, в които се влага страшно много желязо. Когато почне строителството на Дунав мост 2, за него ще са нужни над 100 хил. тона желязо. Много желязо са нужни и за АЕЦ Белене. Големият, знаков обект наскоро, разширението на летище София, бе за едва 20 хил. тона желязо, затова потенциал има.

- Нямахте апетит към приватизацията на ТЕЦ Бобов дол, защо?

Идеята за цялостно затваряне на веригата е доста остаряла и неработеща. Не може да си добър във всичко и ние вървим към аутсорсинг на много дейности с цел по-добрата рентабилност.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 20:13 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

Финанси виж още