Графика на деня: Нивото на производителност в строителния сектор по света

Сриващите се нива на производителността се обясняват по-лесно в по-бедните страни

15:35 | 28.08.17 г.

Снимка: Архив Ройтерс

От финансовата криза насам ръстът на производителността се забавя в богатия свят. Една индустрия конкретно обаче изостава от много по-дълго време: строителството. През последните 20 години добавената стойност на изработен час в сектора на глобално ниво се увеличава само с една четвърт от темпа, с който расте промишлеността, коментира The Economist.

Според скорошен доклад на консултантската къща McKinsey, ако производственият растеж в сектора е отговарял на този в промишлеността през последните 20 години, светът е щял да бъде с 1,6 трлн. долара (2% от БВП) по-богат всяка една година. Нивата на производителност на труда в строителния сектор в отделните страни могат да се видят в днешната ни графика. В лявата ѝ част са страните, където нивата на производителността падат, а в дясната - страните, където равнищата нарастват.

Сриващите се нива на производителността се обясняват по-лесно в по-бедните страни. В Саудитска Арабия, например, е по-евтино да се внесе евтина работна ръка от Индия или Пакистан, отколкото да се купят машини. Други по-малко развити страни, където корупцията е сериозен проблем, например Бразилия и Мексико, също се справят зле.

При други обаче е точно обратното. През последните две десетилетия Китай отчита ръст на производителността на труда в строителния сектор от почти 7% годишно. По-голямата част от него обаче е просто наваксващ растеж заради префокусирането от изключително трудоемки традиционни методи към модерни, използвани на Запад.

Спадовете в трудовата производителност в богатите страни са по-трудни за обяснение. Във Франция и Италия тя намалява с около една шеста през последните 20 години. В САЩ дори се свива наполовина от края на 60-те.

Проблемът не е в липсата на технологии, които позволяват капиталът да бъде заменен от труда – от триизмерното принтиране на сгради до роботизирани булдозери и т.н. Проблемът е, че индустрията няма стимул да използва тези технологии. Цикличността на индустрията означава, че инвестирането в машини, които пестят труда, е рисково, защото води до по-високи фиксирани разходи по време на спадове. Служителите, за сравнение, е по-лесно да бъдат съкратени, което позволява на компаниите да оцеляват в лоши времена.