Земеделието в Европа - жертва на геополитиката и извънредните обстоятелства

Какво е общото между Владимир Путин, сушата, заболяванията и супермаркетите? Фермерите, пише онлайн изданието EUObserver.com.

Това са четирите фактора, които допринасят за състоянието на земеделието в Европа – тема, която днес ще бъде обсъждана на специална среща на министрите на земеделието на държавите от Европейския съюз (ЕС). Много от факторите, които влияят на сектора, обаче са извън техния контрол.

Същевременно се очаква хиляди фермери от целия ЕС да протестират в Брюксел по време на дискусиите на министрите. Очаква се те да обсъдят нови мерки за подкрепа на сектора под ръководството на Юрки Катайнен, тъй като еврокомисарят по земеделските въпроси Фил Хоган е в болница.

Днешната демонстрация в Брюксел следва серията протести на фермери в много европейски държави. Най-мащабни бяха протестите на стопаните във Франция, като доведоха дори до спиране на трафика по пътищата по време на най-високия туристически сезон.

Русия

Геополитиката е една от водещите причини за проблемите на европейските фермери. След като Русия анексира полуостров Крим и заради подкрепата, която оказва на бунтовниците в Източна Украйна, ЕС реши да наложи санкции. Руският президент Владимир Путин въведе ответни мерки и наложи ембарго на вноса на селскостопанска продукция от Европа.

Първоначално щетите за фермерите не бяха толкова големи. Руското ембарго беше въведено през август 2014 г. и секторът като цяло успя да компенсира загубите, поне частично. В някои държави обаче положението е доста тежко. Според Фил Хоган най-много са проблемите в Балтийските страни и новите членки на ЕС.

След като Путин обяви, че ембаргото се удължава до август 2016 г., и други държави започнаха да се оплакват. Австрия и Белгия посочват, че най-засегнати са производителите на свинско месо. Същевременно България, Чехия, Унгария, Полша, Румъния, Словакия и Своления призовават Европейската комисия (ЕК) да „използва всички възможности, за да стабилизира ситуацията в млечния сектор“.

Млечните квоти

Те отпаднаха през април тази година и повторното им въвеждане не стои на масата на преговорите, както наскоро коментира Хоган.

Заради отпадането на млечните квоти се очакваше да се понижи цената на млякото. Ако през януари 2014 г. средната изкупна цена на литър мляко достигаше по около 0,40 евро за литър, година и половина по-късно цената е 0,10 евро, като понижението е неравномерно. Най-ниски са изкупните цени на млякото в Балтийските държави.

Същевременно производството на мляко се увеличава, отчасти за да се компенсира спада на изкупните цени, с което фермерите също допринасят да задълбочаването на проблемите в сектора.

Суша и заболявания

Сред другите причини за срива на цените на селскостопанската продукция са по-слабото от очакваното търсене в Китай и промяната в потреблението в Европа.

Някои локални фактори също обаче оказват натиск върху сектора. Полша и Румъния например пострадаха от сериозна суша. В резултат се очаква средният доход на фермерите в Полша да намалее с 25 на сто.

Полша и Балтийските страни са засегнати от африканска чума по свинете. Гръцките фермери пък очакват всеки момент да се сбогуват с данъчните и другите привилегии заради новия спасителен пакет за страната.

Потребителите

Част от причините за проблемите на земеделието в Европа лежат на плещите на потребителите. Хората просто не желаят да плащат повече за храна, а ценовата война между търговците буквално изстисква голяма част от фермерите.