Значението на Австрийската школа и Лудвиг фон Мизес

Доста хора не са запознати с ученията на австрийската икономическа мисъл и трудовете на Лудвиг фон Мизес, Мъри Ротбард и Фридрих Хайек. Благодарение на Рон Пол, Институтът „Мизес“, а и на много други, идеите на школата стават все по-достъпни за хората по целия свят.

Австрийската икономическа мисъл не е просто теория, рожба на по-известните теории от необятния свят на икономиката. Тя ни дава възможност да погледнем на икономиката под друг ъгъл. Част от съвременната икономика се основава на неокласическата или кейнсианската теория, които използват главно математически модели и статистически анализи, четем още на сайта LibertarianChristians.com.

Австрийската школа проповядва, че икономическата активност е твърде сложна и променлива, за да може да бъде обяснена правдоподобно чрез използването на математически модели. В никакъв случай не искаме да обидим математиците и статистиците, когато става дума за икономика, но инструментариум като техния е недостатъчен, за да се гмурнем в дълбините на икономическата теория.

Вместо статистически данни и цифри австрийската теория се базира на основните аксиоми за човешкото поведение – наука, известна като праксеология (praxeology). С отправната точка, че хората използват всички възможни средства за постигане на желаните цели, започва изясняването на икономическата наука.

Австрийската школа следва и принципа на методологичния индивидуализъм. Според него едно социално явление може да бъде разбрано чрез изучаване на индивидуалните действия на всеки от нас. С други думи – само индивидите действат, а не обществото. Едно общество е формирано от множество индивиди и поради тази причина няма специално философско обяснение, което да допуска изключването на индивиди от него.

Трябва да отбележим, че методологичния индивидуализъм не е атомизъм (атомизмът е теория в социологията, произтичаща от атомната теория – идеята, че материята във Вселената се състои от основни и неделими компоненти, т.е. от атоми). Ето защо не можем да тълкуваме поотделно разбирането ни за общността и действията на индивидите.