Основите на австрийската икономическа мисъл поставят последователите на Тома Аквински, преподаващи в Университета в град Саламанка, Испания. Истината обаче е, че името на Австрийската школа дават тримата велики умове на Австрия – Карл Менгер, Ойген фон Бьом-Баверк и Лудвиг фон Мизес. Карл Менгер поставя началото на „маргиналната революция“, която предполага, че икономическата стойност е субективна за индивида. Бьом-Баверк пък обогатява идеите на Менгер с множество нови проблеми, включващи цена, капитал и лихва.
Лудвиг фон Мизес е ученик на Бьом-Баверк. Мизес синтезира техните трудове и развива икономическата мисъл през призмата на паричната теория, теорията за бизнес цикъла и праксеологията. Трите му най-значими труда - „Теорията за парите и кредита“, „Социализъм“ и „Човешкото действие“ - са считани за задължително четиво за последователите на австрийското движение. Всеки един от тях защитава категорично класическите либерални традиции, които извеждат на преден план индивидуалната свобода и проповядват ненамеса на държавата.
Лудвиг фон Мизес има най-голямо влияние върху Австрийската школа, основно заради огромното му количество научен труд, което тласка напред икономическата мисъл въпреки трудностите по пътя. Когато Мизес започва да се занимава професионално със своята работа, политическата среда била повече от враждебна. През първата половина на ХХ век социализмът проникна почти във всички страни в Западна Европа и Америка. Теоретиците и политиците, които подкрепяха социализма, пренебрежително обясняваха как една социална икономика може да работи.
По време на своята работа Мизес определено показва, че социализмът не предлага модел за изчисление на произведените блага. Според него той не може да бъде от полза за обществото и ще се провали. Най-великият социалистически режим на нашето време – Съветският съюз – се разпадна главно заради вътрешни икономически проблеми. Не е учудващо, че много хора считат Мизес за пророк в икономиката.
Как тогава е възможно тази философия да е непозната за студентите по икономика по целия свят? След смъртта на Мизес дори New York Times, познат тогава с левите си убеждения, го обявява за един от първите (да не споменаваме и „забележителни“) икономисти на XX век. Може би причината толкова много хора да не знаят за него се крие в това, че идеите му са опасни за управляващия елит. И все пак е странно, като се има предвид, че той е голям защитник на класическия либерализъм, свързван с трудовете на Джон Лок, Адам Смит, Тюрго и много други.
Мизес стои редом до умове като Галилей, Бетовен, Джеферсън, Бах. Той притежава не само неудържим интелект, но водеше и такъв начин на живот, на който хората завиждаха. Той преследваше истината, осъждаше тиранията и тласна икономическата наука към нови висоти, както направиха и другите преди него.


Йотова: Позицията ни не бе застъпена в разпространената от Киев декларация
Стефан Белчев: Вътрешното потребление на горива е напълно гарантирано
Борисов с остро предупреждение: Хем хората обедняват, хем задлъжняват
Следи от стенописи на повече от две хилядолетия откриха в Провадия
Първите амфибийни десантни машини AAV-7 влизат на въоръжение в румънските военноморски сили
Водещи централни банки водят двойствена монетарна политика
Иран няма да смекчи исканията си, след като САЩ отхвърлиха предложението му
Космосът трябва да бъде последната граница, а не поредното сметище
Агент на OpenAI в защитена среда е получил достъп до интернет
Microsoft излиза от надпреварата при AI асистентите, прави Copilot универсален
Как да „спасите“ акумулатора в извънредна ситуация
Plug-in хибридите с най-голям електрически пробег
Opel Monza GSE: Забравеният магистрален звяр
Сбогом на легналите полицаи - идва ново оръжие срещу високата скорост
Porsche патентова автоматик с фалшив педал на съединителя
Със специално молитвено последование посрещнаха патриарх Даниил във Витлеем
Нова жертва на Пътя, този път край Пловдив
Светослав Бенчев: Пропан-бутана ще поевтинее с около 4-5 цента
Мирчев: Притесняваме се вече какво да очакваме с правителството на Радев
Димитров: За България вече не трябва да се говори като за евтина дестинация
преди 12 години В голяма степен подкрепям философията на Австрийската школа. С някои от практическите заключения не съм напълно съгласен, но като цяло твърдо предпочитам пред кейнсианското безумие - строеж на пирамиди и т.н. Добра статия :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар