Да притиснеш газовия гигант

Газпром се наслаждава на неприкосновеността си. Той е основният доставчик на вносен газ за ЕС, възползвайки се както от непосредственото покровителство на Кремъл (руската държава е най-големият му акционер), така и от мрежата от бизнес и политически връзки в страните, на които продава синьото си гориво и особено в Германия, пише в свой анализ сп. Economist.

Алтернативите на руския газ са ограничени, както и желанието на клиентите му да се противопоставят на господстващото положение на Газпром. Сега обаче ЕС се опитва да усмири руския газов гигант. Най-новият удар на Европа бе нанесен на 22 април, когато еврокомисарят за конкуренцията Маргрете Вестагер обяви дългоочакваното изложение на възраженията (термина на еврожаргон за списък с обвинения), в което се изброяват предполагаемите злоупотреби на компанията с пазарното й положение.

Според ЕС Газпром преследва цялостна стратегия за разделяне на централноевропейските и източноевропейските пазари. Компанията ограничава трансграничните газови продажби, което й позволява да налага "несправедливи цени" в пет страни: България, Полша, както и балтийските държави Естония, Латвия и Литва.

Освен това ЕС посочва, че Газпром се е възползвал неправомерно от господстващата си позиция на пазара, за да се опита да запази контрола върху транзитния тръбопровод Ямал през Полша и да сплашва България да подкрепи "Южен поток" - проект, който Кремъл анулира и който трябваше да пренася газ през Черно море.

Газпром сондира почвата предходните месеци, за да види дали може да постигне споразумение с ЕС, преди обвиненията да бъдат повдигнати официално. Преговорите обаче се провалиха на фона на охлаждането на руско-европейските отношения заради Украйна. Сега ръководителите на компанията и техните политически господари трябва да решат какво да правят.

Газпром има 12 седмици да отговори на обвиненията чрез опровержения, отстъпки или чрез двете. Ако не успее да задоволи Еврокомисията, следващата стъпка е принудително изпълнение. Това може да означава глоби от милиард или повече евро (на теория до 10% от приходите на компанията) и законово наложени промени на бизнес модела й. "Всички пътища са отворени", посочи Вестагер. "Бихме искали Газпром да отговори и бихме искали да разговаряме," допълни тя.

Реакцията от Москва не беше обещаваща. Компанията посочи, че спорът трябва да бъде решен в рамките на съществуващите споразумения между ЕС и руското правителство. Тя заяви, че обвиненията на ЕС са "неоснователни", настоявайки, че се съобразява с международното право и местното законодателство на страните, в които работи. Тя отбелязва, че Газпром е учреден "извън пределите на юрисдикцията на ЕС" и според руския закон има специални функции с обществена значимост (...) и статут на стратегически организация, контролирана от държавата. Накратко, Русия не признава правомощията на ЕС в случая с Газпром.

Непубликуваният списък с обвинения, съставен от стотици страници, е истинска находка за интересуващите се от мрачния свят на руски газов износ: свят, белязан от печеливши посреднически компании с неясни отношения на собствениците, споразумения, сключени от политици (не от бизнесмени), и от внушителна доза проявявано специално отношение в геополитически план. Той също така е признак за нова воля в ЕС да се занимае с енергийната сигурност, след дълго и издаващо боязън забавяне. ЕС започна действията си срещу Газпром с "Третия енергиен пакет" през 2007 година. Основният резултат бе да се забрани на същата компания да притежава едновременно газопроводите и молекулите, които текат по тях.

Русия сериозно се противопостави на това, възприемайки го като политическа атака срещу активите и бизнес модела на Газпром. Колкото повече обаче ЕС се вглеждаше във вноса на руски газ, толкова по-малко го харесваше. През 2011 година при най-голямата антитръстова проверка в историята на ЕС служители със заповеди за обиск иззеха документи и компютри от десетки офиси на Газпром и негови филиали. Съюзът започна официално разследване през 2012 година.

Това бе голям удар за Русия. Подобно на Microsoft, който се сблъска с европейското законодателство за конкуренцията за свързването на браузъра си Internet Explorer с операционната си система Windows, Газпром и съюзниците му в Кремъл не разбраха докъде се простират обвинителските правомощия на ЕС при изграждането на единния пазар.

През 2012 година руският президент Владимир Путин прие указ, който забранява на стратегически компании (включително на Газпром) да разкриват информация на регулаторни власти, да продават собственост или да променят договори без официално съгласие.

Изложението на възраженията до голяма степен е готово от 2013 година. Предшественикът на госпожа Вестагер - Хоакин Алмуния неколкократно е обещавал да повдигне обвинения, но напусна поста си, без скалпът на Газпром да краси бюрото му.

Мнозина обясниха това с политически притеснения по върховете на Еврокомисията. Сега Европа е в много по-стабилно състояние на духа. Непреклонната датчанка Вестагер настоява, че политиката не влияе върху поведението на нейната дирекция: това е част от правосъдната система и трябва да действа без страх и предпочитания. Действията срещу Газпром станаха факт само седмица, след като Еврокомисията представи изложение на възраженията срещу поведението на Google.

Противният газов инкасатор

Политиката обаче също се е променила. Приятелите на Русия в Европа са по-малко и по-изолирани. Доверието и търпението са намалели. Притесненията за зависимостта от руския газ са намалели. Зимата свърши и Европа е в доста по-добра форма откогато и да било, за да може да са устои на руския изблик на гняв. Подобрила е складирането и е изградила газови връзки север-юг, така че прекъсване на доставките през Украйна например да може да бъде компенсирано с доставки от други газопроводи като германско-руския "Северен поток" през Балтийско море.

Литва, която бе напълно зависима от руския газ, изгради терминал за внос на втечнен газ, като това незабавно доведе до сериозно понижение на цената от Газпром. Със започващия тази година износ на втечнен газ от САЩ, Европа ще има други източници на доставки.

Русия все още може да прекъсне износа за Европа, но това ще се отрази сериозно на приходите й, ще изгуби доверие и ще доведе дори до още по-бързо преминаване към алтернативни горива и доставчици.

Газът остава изключително политизиран бизнес. След като близа рани заради газопровода "Южен поток", сега Русия рекламира друг план, наречен "Турски поток". Планира да изгради газопровод през Черно море, но само до турската граница, за да не се сблъсква с разпоредбите на ЕС. Газпром обаче разговаря с Гърция за участието й в проекта, което може да бъде съчетано с руски заем до 5 милиарда долара, ако се вярва на слуховете.

Представителите на европейските институции без съмнение също ще имат какво да кажат по въпроса.

(БТА)