Светът трябва да се приспособи към модела "Тръмп" след междинните избори в САЩ

Мрачното време в Париж при първото след междинните избори задгранично посещение на американския президент Доналд Тръмп сякаш беше изцяло в съзвучие с дипломатическите настроения.

По време на визитата си, поводът за която беше отбелязването на стогодишнината от края на Първата световна война, Тръмп изглеждаше потиснат и обиди много европейци, когато дъждът и трафикът бяха посочени като причина да отмени посещението си на американско военно гробище. 

Настроението на Тръмп може да се е дължало на раздразнение от загубения от неговата Републиканска партия контрол над Камарата на представителите по време на изборите на 6 ноември. Но засилилите се позиции на републиканците в Сената наред с липсата на ясно изразен съперник от демократите следващите президентски избори подчертава факта, че останалият свят трябва да приеме, че той може да бъде преизбран.

За лидерите в Европа и извън нея това означава да се подготвят за свят без пълноценна американска подкрепа, както и за нови, дори още по-напрегнати срещи с президента, на които всички страни ще срещат все по-големи трудности да прикрият всякаква взаимна омраза. 

Раздорът в Париж между Тръмп, от една страна, и френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Ангела Меркел от друга, беше крайно поразителен.

Тръмп седеше с каменно изражение на лицето през повечето време, докато в речта си Макрон отправяше своята остра критика срещу "национализма" в необичайно открита атака срещу американския президент и неговия светоглед.

Най-щастливата среща по време на лидерския форум, съдейки поне по усмивките и ръкостисканията, беше между Тръмп и руския президент Владимир Путин, още едно напомняне за това колко по-удобно често пъти изглежда, че се чувства лидерът на САЩ сред диктатори и авторитарни лидери, отколкото сред по-демократични, центристки фигури.

Подобно на възторжената си среща на върха с Путин през юли в Хелзинки и тази подсказваше, че Тръмп не възнамерява да позволи официалното разследване за намеса на Русия в президентските избори през 2016 г. да му диктува как да провежда срещите си с руския президент.

Общественото впечатление от действията му във Франция може да не тревожат особено Тръмп.

Както показват съобщенията му в Twitter от церемонията по случай Деня на примирието (11 ноември), той е съсредоточен върху вътрешната политика в САЩ поне толкова, колкото върху събитията в чужбина.

Изглежда Тръмп смята, че започването и поддържането на спорове със западноевропейските либерални политици не вреди на отношенията му с неговата републиканска политическа база. Той съзнава, че онези лидери, които го нападат най-много, в частност Макрон и канадският премиер Джъстин Трюдо, също се "заиграват" със своите твърди електорати, когато правят това.