Светът трябва да се приспособи към модела "Тръмп" след междинните избори в САЩ

Но с времето това ще става все по-голям проблем за американския президент. Въпреки протекционистките си уклони, както и тези на много от неговите привърженици, правителството на Тръмп ще трябва да работи с останалите силни страни по света, за да постига международни резултати. Иначе САЩ неизбежно ще станат свидетели на това как влиянието им ще продължи да намалява в повечето райони на света - от Близкия изток до Югоизточна Азия и от Субсахарска Африка до Латинска Америка и прочие. 

Но отбелязването на стогодишнината от примирието, сложило край на Първата световна война, не показа само, че Тръмп и Путин са двете личности в най-голям конфликт с основното политическо течение в Европа.

Макрон, който също е ненадминат в показните си публични изяви, беше заложил при организирането на официалните събития от края на миналата седмица на това да се представи като изразител на различен, много по-интернационален светоглед в сравнение с американския си колега.

Истината е обаче, че дори в Европа виждания като тези все повече биват оспорвани. Когато по-късно този месец световните лидери отново се съберат, този път на срещата на върха на Г-20 в Аржентина, тъкмо прогресивните западни лидери като Макрон, Меркел и Трюдо рискуват да се окажат най-изолирани.

Форумът на Г-20 ще срещне ръководители на страни, където все повече се възприема агресивен национализъм, подобен на този на Тръмп, и където атаките срещу независимите медии и малцинствата изглежда печелят позиции.

Сега в този списък място заема и новият бразилски президент Жаир Болсонаро, наред с индийския премиер Нарендра Моди, турския президент Реджеп Тайип Ердоган и, разбира се, Владимир Путин и китайския лидер Си Цзинпин.

Друг е въпросът дали тази група изобщо е възможно да се споразумее помежду си. Ако не друго, то тази среща на върха може просто да направи така, че да изпъкнат техните различия.

Китай и САЩ са вкопчени в конфронтация заради търговията, а съпротивата на Конгреса прави трудно за Тръмп да се сближава прекалено много с Москва.

Така става много възможно да се стигне до нови проблеми на дипломатическото поле - макар че предвид възгледите, които ще бъдат представени на срещата на Г-20, е малко вероятно да се повтори динамиката от форума Г-7 и изолираността на Тръмп в контекста на европейската и канадската опозиция в седморката.

В Аржентина президентът на САЩ би трябвало да съумее да си намери все някакъв съюзник, дори и случаен.
Но голямата поука от събирането за края на Първата световна война се отнася до усещането за намаляваща американска значимост.

Всъщност честванията в Париж нямаше да се променят кой знае колко, ако Тръмп беше решил изобщо да не се появи.

Има смущаващи паралели със събитията отпреди век, когато американското неучастие в Обществото на народите допринася за това да бъдат подкопани устоите на новата система на международни отношения, създадена непосредствено след катастрофалната война. Минават само две десетилетия, преди да светът да бъде обхванат от нов конфликт. В може би по-динамично преминаващия нов век това е обезпокояваща мисъл. 

/БТА/