Производителите на газ от Централна Азия поглеждат с надежда на юг

Рискове

Забавянето и липсата на прозрачност при изграждането на TAPI често се приписват на донкихотските възгледи на президента на Туркменистан Гурбангули Бердимухамедов и на сложната бюрокрация на неговата страна. Основната причина за ограничения напредък на проекта обаче са свързаните с него проблеми относно сигурността и политически рискове, които изключват всякакво прибягване до търговско финансиране.

Рисковете за сигурността са свързани с уязвимостта на газопровода относно евентуални набези, предимно, но не изключително на територията на Афганистан. Политическите рискове се отнасят и за дългогодишното напрежение между Пакистан и Индия. 

Известно смекчаване на рисковете относно сигурността беше осигурено през 2018 г., когато талибаните изразиха своята подкрепа за проекта. Той получи допълнителен тласък в края на 2019 г., когато TPCL се съгласи да плати застраховка за покриване на недоставените количества газ в резултат на евентуални проблеми в Афганистан. И получи още един тласък в края на февруари с подписването на мирното споразумение между САЩ и талибаните.

Това споразумение обаче е само първата стъпка към по-широка мирна сделка, необходима за подкрепата на сигурността на проекта. Освен това политическите рискове, свързани с взаимното недоверие между Пакистан и Индия, могат да се окажат още по-сериозен проблем, особено като се има предвид сегашното засилено напрежение между двете страни по отношение на Кашмир и религиозните въпроси.

Ситуирането на трасето в Пакистан, вместо в Индия, е тема, която вече доста години се дискутира.

В крайна сметка и двете страни са съгласни по един въпрос: че първоначално договорената цена на газа, който ще бъде доставен от TPCL, е твърде висока, имайки се предвид неотдавнашния спад на цените на LNG.

Пакистански представители заявиха през януари, че договорената цена за газа по TAPI е до 10% по-висока от преобладаващата цена на LNG, според съобщенията на местната преса. В резултат на това Комитетът за икономическа координация на страната реши да забави строителните дейности по проекта в Пакистан, докато цената не бъде предоговорена с TPCL.

Какво предлага проектът?

Въпреки че TAPI е изправен пред сериозни пречки относно завършването му през 2023 г., той все още остава привлекателен за всички участници. Газопроводът би осигурил значителни приходи от транзита на газ за Афганистан; диверсификация на търговското портфолио на Туркменистан; проектът ще помогне на Пакистан и Индия да посрещнат нарастващото вътрешно търсене на газ, като същевременно осигуряват баланс спрямо вноса на втечнен газ.

Достигането до нови пазари е ключов проблем за Туркменистан, тъй като перспективите на страната за износ на газ към Европа чрез Транскаспийския газопровод изглеждат все по-трудно изпълними, поне в средносрочен план. От Ашхабад също са решени да ограничат своята зависимост от износа на газ за Русия и Иран, така че TAPI е единственият сигурен начин за избягване на подобни проблеми, както и ограничаване на експозицията си спрямо Китай.

Това е проблем, тъй като сега Китай изглежда по-малко стабилен партньор, отколкото през годините, когато първите три газопровода за най-силната азиатска икономика бяха пуснати в експлоатация между 2009 г. и 2014 г.

Трите линии могат да доставят на Китай 55 млрд. куб. м газ от Узбекистан (10 млрд. куб. м), Казахстан (10 млрд. куб. м) и Туркменистан (35 млрд. куб. м). До февруари 2020 г. газопреносната система е доставила над 300 млрд. куб. м газ, като доставките ѝ надхвърлят вноса на втечнен газ в Китай през всяка година в периода 2012 г. - 2016 г.