Производителите на газ от Централна Азия поглеждат с надежда на юг

Китайските варианти

Китайският внос на LNG изпревари вноса на газ по газопроводи през 2017 г. Освен това най-новият китайски газопровод за внос на газ, който ще бъде пуснат в експлоатация, не беше четвъртият централноазиатски тръбопровод (линия D) с капацитет  от 30 млрд. куб. м газ годишно, а руският "Силата на Сибир" със същия капаците3т , който влезе в експлоатация през декември 2019 г.

Линия D ще доставя газ от източен Туркменистан до Китай по маршрут, минаващ през Узбекистан, Таджикистан и Киргизстан. Но строежът на линия D е силно забавен. Първоначално планиран да започне работа през 2016 г., сега завършването на газопровода се очаква да стане факт най-рано през 2022 г. 

Работата по таджикския участък от линията е започнала, според съобщенията на местната преса. През 2017 г. обаче Узбекистан заяви, че спира строителството на своя участък и тепърва ще възобновява работата. Изглежда също, че Киргизстан, който отложи началото на строителството на своя участък в края на 2019 г., тепърва ще започне строителна дейност.

Твърди се, че една от основните причини за премеждията на линия D е фактът, че Китай иска да забави получаването на допълнителен газ от Централна Азия. Въпреки че липсват твърди доказателства за това твърдение, няма съмнение, че в момента Китай се стреми да намали или отложи съществуващите си ангажименти с тези страни.

На 5 март най-големият корпоративен вносител на газ в Китай, PetroChina, предостави уведомления за форсмажорни обстоятелства на своите доставчици. Необичайно мекото зимно време, съчетано с въздействието на разпространението на Covid-19 върху икономическата активност на страната, принудиха компанията да загърби доставките на фона на препълнените газови хранилища.

2

Ходът на PetroChina беше последван другите две големи държавни енергийни компании. Интересно е да се отбележи, че PetroChina е изпратила уведомления за форсмажор до един доставчик на LNG и на всички, които изпращат към нея газ през газопроводи.

Това не е изненадващо, тъй като над две трети от вноса на газ на PetroChina идва по газопроводи. Доставките на газ чрез газопроводи включват ограничени количества от Мианмар и, след известно време, 30-те милиарда кубически метра от "Силата на Сибир". Основните количества газ се доставят чрез газопроводната система Централна Азия-Китай, която през 2019 г. е пренесла към китайските провинции 47,9 млрд. куб. м.

Казахстанският износител на газ KazTransGas, който планираше да достави 10 млрд. куб. м газ през тази година, заяви на 6 март, че обсъжда бъдещите доставки с PetroChina.

Нищо от това не предполага, че договорът за износ на газ от Централна Азия няма да бъде възобновен, след като пандемията приключи, нито че линия D няма да продължи доставките в средносрочен план. Въпреки това, ходът на PetroChina подчерта силната зависимост на Туркменистан спрямо доставките до Китай и вероятно това ще предизвика мащабна смяна във фокуса за продажба на газ в друга посока.

Тъй като доставките към Европа чрез транскаспийското трасе изглеждат все по-малко вероятни, поне в средносрочен план, а продажбите както за Русия, така и за Иран стават все по-непривлекателни, това вероятно ще доведе до пренасочване на продажбите към Южна Азия чрез TAPI. Проектът може да не бъде завършен бързо, но натискът за неговото изпълнение се увеличава и това вероятно ще ускори процеса.

По този начин за доставчиците на LNG за развиващия се пазар в Южна Азия конкуренцията от продажбите на газ, транспортиран чрез газопроводи, от Централна Азия би могла да бъде една от основните дългосрочни последици от избухването на Covid-19.