Инж. Петров: Без обезценка на лева не ни чака нищо добро занапред

- Започнахме с това, че вашият бранш беше ударен най-тежко от прехода. А от кризата?

Естествено, щом спрат парите за инвестиции, спира и покупката на продукти като нашите. Едно от първите неща, които в криза всеки свива, са инвестициите, когато се притеснява, че производството му може да не продължи със стабилни темпове.

През 2008 г., когато в България все още никой не говореше за криза – 90 на сто от нашето производство е предназначено за износ - на нас започнаха да ни падат оборотите. Все пак се опитвам да следя кой какво казва, всички твърдяха тогава – криза няма.

Започнах да си мисля през онази година, че при нас е сбъркано нещо в управлението, защото поръчките ни падаха. В средата на 2008 гръмна, че има криза и у нас и че положението ще става по-зле. Ние като износители първи я усетихме. Не знам какви темпове отчита статистиката за миналата година, но през 2011 г. спрямо предходната година ние имахме 25 на сто ръст, защото изнасяме – другите икономики се възстановиха преди българската. Така че – тенденциите се виждат първо при износителите.

- Наложи ли ви се да редуцирате персонала?

Да, намалихме състава. През 2008 направихме едно съкращение, през 2009 г. – още едно. Някъде с около 40 % намалихме общо производствения състав. След това не сме имали някакви големи назначения. Тази година усещаме, че на някои места имаме затруднения и може би ще се наложи да увеличим състава.

Засега обаче се опитваме предпазливо да се справяме с наличния, защото се вижда, че не са много стабилни тенденциите за развитие и не бихме могли впоследствие да се справим с по-големия персонал. Нашето законодателство в това отношение е много консервативно.

Работникът може да дойде и да ми каже: „довиждане, след един месец си отивам”, независимо колко пари си вложил в неговото обучение, бил ли си коректен към него или не. Работодателят не може да си го позволи това нещо. За да махнеш работник, който не си изпълнява задълженията, трябва армия да назначиш, докато го уволниш дисциплинарно – да му следят постъпките, наказания, писмени обяснения. Не можеш да му кажеш: не съм доволен от теб – отивай си. Имаш възможността само за 6 месеца да го назначиш на изпитателен срок. Прави съкращения по общата процедура, плащай обезщетения и други подобни или се опитвай да се споразумееш за четири заплати, за да го махнеш.

- От гледна точка на работниците нещата обаче изглеждат иначе. Да не говорим за масовото неизплащане на трудовите възнаграждения с месеци и години дори у нас…

Аз също съм наемен работник, макар и високопоставен. И поради тази причина се опитвам да гледам нещата и от двете страни. А те не са равнозначни. Факт е, че един работник и служител може да дойде и да ми каже, че напуска и само един месец е предизвестието и два месеца за служителите на ръководни постове и материално отговорните лица. Един средно или високопоставен кадър си отива – какво става? Още по-лошо.

- Какъв е обемът на производството ви?

Около 350 единици, като тази година гоним цифрата 400, което е нивото от 2004 г. През 2007 г. бяхме достигнали близо 1000 машини. Обемите все още не сме ги възстановили. Дори не съм голям оптимист, че до 1-2 години ще успеем да се върнем на онези нива отпреди кризата, защото икономиката не се развива стабилно. Няма дори единодушие у големите световни фигури в политиката и икономиката как да продължи развитието.

- Въпреки всичко обаче в Пловдив и региона сякаш се забелязва някакво възраждане на машиностроенето. Или може би става дума само за възстановяване от ударите на последната криза?

По-скоро – второто. Още повече, че голяма част от машиностроителните предприятия са подизпълнители на някоя по-голяма фирма, която обикновено е извън България. И в крайна сметка тук се извършва черната работа, която не носи много пари, а пък продуктите, които носят много пари, не са от България. Това, за съжаление, е бедата на машиностроенето ни. Малко са останалите предприятия, които като нас, предлагат комплексно изделие - готова машина.

Свързани компании: