Л. Хампарцумян: Не изключвам нови сливания и придобивания в банковия сектор

Левон Хампарцумян е главен изпълнителен директор и председател на Управителния съвет (УС) на УниКредит Булбанк от 2001. Той е и Председател на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България и член на УС на БОРИКА.

Левон Хампарцумян е дипломиран инженер-химик и професионалният му опит е свързан с ръководни позиции в PriceWaterHouse Coopers и Earnst&Young. В периода 1999 г.-2001 г. той е бил последователно заместник-министър на икономиката и изпълнителен директор на Агенцията за приватизация.

С г-н Хампарцумян разговаряме за нормативните промени, касаещи кредитите, за състоянието на икономиката и банковия сектор в България, за тенденциите по сливанията и придобиванията на пазара. Ето какво коментира за Investor.bg изпълнителният директор на УниКредит Булбанк:

- Г-н Хампарцумян, след последните данни за представянето на банковия сектор в България определено има защо да се хвалим със стабилността на системата. Печалбата и активите растат, нетният лихвен доход се подобрява, ликвидността и доверието са високи. Преодоляха ли банките трудностите на кризата?

Банките първи посрещнаха трудностите и е естествено последни да излязат. Такива са бизнес циклите. Със сигурност в последните година, година и половина, икономиката ни вече не пада.

Има някакъв макар и минимален растеж. Разбира се, той е толкова малък, че може да се усети само от икономически най-активната част от населението. За да се усети по-мащабно, трябва да има икономически растеж от 4-5%, какъвто имахме в средата на миналото десетилетие.

Това обаче дава отражение върху резултатите на банковия сектор. От друга страна, нарастването на лошите кредити като че ли е овладяно. Новият кредит расте, макар и малко, а част от провизираните кредити намират своето развитие през преструктуриране или продажба. Така че имаме всички фактори, които обуславят едни малко по-добри резултати.

- В такъв случай, може ли категорично да се каже, че пикът на лошите кредити вече е преминат?

При липса на неочаквани фактори на този етап пикът е зад нас, а и няма предпоставки за бърз кредитен бум. Така че, да се надяваме, че с подобрението на икономиката бихме имали едно относително устойчиво развитие на сектора.

- Като говорим за растеж, за първите три месеца имаме 1,2% ръст на годишна база. Очаквате ли последните събития на политическата сцена да окажат някакво влияние върху растежа, т.е. да не се достигне заложената цел от икономически растеж от 1,8% за тази година?

Краткосрочно – не, дългосрочно – ако България излезе от следващите избори с едно по-стабилно реформаторски настроено мнозинство, това би било позитивен фактор. Така или иначе нито правителството на Борисов, нито правителството на Орешарски успяха да създадат комфортна атмосфера за развитието на предприемачите в България. А предприемачите в България са тези, които създават новото богатство. Т.е. ако искаме растеж, трябва да стимулираме предприемачеството в най-общия случай – и на българите, и на чуждите инвеститори. Това би създало и една по-спокойна атмосфера и за потребление, което е другата компонента на растежа.

- Потреблението беше двигателят на растежа за първите три месеца, а и за предходните няколко.

Част от отложеното потребление започва да се реализира, но по ред причини към този момент нямаме предпоставки за инвеститори, които да се чувстват комфортно. Не можем да очакваме бързи решения на базата на декрети и смяна на министри да доведат до някакъв положителен резултат. Атмосферата е непредсказуема, некомфортна за бизнес и отровена.

- Обаче го имаше и този момент миналата година – тогава също имаше предсрочни избори. Тогава сякаш пазарите и икономическата активност не се повлияха толкова сериозно от политическите събития.

Не, няма как няколко месеца да повлияят. Още повече, че едни предсрочни избори могат да имат и оптимистичен, и песимистичен изход.

- В публичното пространство сякаш се говори за песимистичен изход – завещан бюджетен дефицит, спрени оперативни програми, емисия на дълг...

Най-добре е икономически активните хора да гласуват и да повлияят с демократични методи на избора.