Нурхан Берк: Акциите на турските банки може да поскъпнат със 100%

Друг проблем са държавните облигации. В момента 2-годишните се търгуват на 20,50% доходност, като правителството предлага много малка част от обявеното първоначално количество и по този начин "изкуствено" държи дохода (yield) около 20% или под него. Не се знае докога ще издържи, може би до изборите през март догодина. Финансовият министър, който е и зет на Ердоган, при всяка възможност казва, че през 2019 г. бюджетът ще бъде драстично стегнат.

В Турция вътрешната политиката също е голямо предизвикателство за всеки чуждестранен инвеститор. До преди 15 години страната се управляваше предимно от коалиционни правителства с краткотраен живот от година или две. 

Коалициите имаха проблем с взимането на решения и честите избори съсипваха икономиката на страната. От 16 години на власт е партията, ръководена от Ердоган - AKP, и поне решенията се взимат по-бързо. До 2010 г. всичко беше гладко, но след това реформите спряха, войната в Сирия и милиардите, похарчени за бежанците, а също и борбата с организацията на Гюлен, завършила с опит за преврат, докараха икономиката до сегашното ѝ проблемно положение. 

Мнозинството от чужденците виждат само президента Ердоган и го виждат като най-големия проблем, за повечето е откровен диктатор. Много от тях не знаят, че в момента Ердоган управлява страната в коалиция с националистите. От лятото на 2018 г. системата за управление е президентска, коалицията трудно се усеща/чува, но при всяко сериозно решение се иска мнението на националистите и това от време на време създава леки трусове, нещо, което го нямаше преди.

По-големият проблем всъщност е опозицията, която се представлява от CHP, партията, основана от Ататюрк преди 90 години. Опозиционната партия има определен брой привърженици, така наречените бели турци (хора със западно съзнание и ценности), които представляват около 25% от избирателите. Лидерите на опозицията знаят, че независимо от това как се представят, винаги ще има 25%, които ще гласуват за тях. 

Ръководството на партията не допуска никой до горните етажи на партията и с години начело на партията си стоят едни и същи лица. Лидерът на партията Кемал Киличдароглу, който е начело от 2010 г., няма почти никакви лидерски качества и срещу изкусен оратор като Ердоган няма никакви шансове. 

Толкова за политика. Искам да се върна пак към икономиката, където има и позитивни неща. Като позитивно развитие мога да посоча подобрението в баланса по текущата сметка през последните 4 месеца. Сривът в лирата направи вноса много скъп. Доходите от туризма също подпомогнаха и се очаква да има по-добър сезон догодина, като в много хотели още от сега са се изчерпали местата.

Исторически погледнато балансът на Турция е около -4 милиарда долара на месец, но в последните 3 месеца е средно към +2 милиарда долара, а през последния месец е +2,5 милиарда долара, което преди никога не се бе случвало. По време на кризите през 2008-2009 и 2001 г. балансът по текущата сметка беше само един месец на плюс, а сумата беше около 1 млрд. долара. 

Исторически погледнато, лихвените проценти в света са все още сравнително ниски. Например така нареченият "Excess Reserves" на Фед и ЕЦБ е все още безумно висока. При Фед цифрата от 2.7 трилиона долара през август 2014 падна до 1.706 трилиона долара сега. При ЕЦБ тази цифра е 1.242 трилиона евро т.е. има предостатъчно пари наоколо.

Друго добро развитие е увеличението в обема на експорта, то е на рекордни нива за страната, но това носи и опасности. За всеки износ от 100 лири Турция трябва да направи внос за 65 лири. В момента инвентарът на компаниите силно намалява, рано или късно те трябва да внесат пак нужните им суровини и материали. Също така инвестициите/вноса на машини и техника е почти спряло, ако това продължи малко по-дълго може да удари силно икономиката. 

Може би трябва да спомена и за действията на централната банка след труса през август. Тя се представи доста добре, вдигна основния лихвен процент с 6%, изтегли лирата от пазара и предотврати шортването й, предостави възможност на компаниите, които искат да се хеджират, да го направят без да излизат на форекс пазара и други неща, за които не мога да говоря, нямам нужната финансова грамотност и не желая да дам грешна информация. В момента тези, които имат желание да шортнат лирата, трябва да имат много лири или да намерят заем с около 30% лихва, при инфлация от 21% (и намаляваща) ,това се превръща в много скъпо занимание.

Не може да говорим за Турция, без да споменем инфлацията. Между 1970 г. и 2002 г. тя беше средно към 60%-70% на година. След кризата през 2001 г. бяха въведени нови правила/реформи в икономиката от Кемал Дервиш, тогава министър на икономиката. Инфлацията за последните 15 години беше между 5% и 10%, по световните стандарти твърда висока. Към края на 2017 г. тя тръгна да се покачва, но централната банка, според мнозина, контролирана от президента Ердоган, я остави да мине 10% и през октомври тази година направи връх с безумните 26%, породени от рязкото обезценяване на лирата през август. 

Последно Централната банка обяви, че очаква инфлацията да тръгне сериозно надолу чак след първата част на 2019 г. и че дотогава ще упражнява твърда/тясна монетарна политика. Личното ми очакване е, че когато лихвите започнат да се нормализират, това да повлияе позитивно на банките, ако оцелеят, разбира се, като след средата на 2019 г. е възможно цените на акциите да са двойно по-високи от сегашните.

От началото на 2018-та общо 294 акционерни (incorporated) и 552 limited дружества, общо 846 обявиха "конкордато". 

"Конкордато" най-просто казано е изпадане в несъстоятелност. На компанията, която обяви "конкордато", ѝ се предоставя определен период от време, за да си оправи финансовото положение, като държат кредиторите ѝ далеч. Ако след този период компанията не изплува, се обявява фалит. Повечето обявили "конкордато" компании са малки фирми, опериращи с малки маржини на печалба и с огромни дългове за техните размери, като производители на обувки например.

Искаше ми се да завърша с прогноза за 2019 г., но това е много трудна задача дори и за големите играчи, които прогнозират икономически растеж от -5% до 3%. Това е диапазон от 8%, който е безумен т.е. никой не знае с точност каква ще е 2019 г. за страната.