Й. Матеев: Повече български стоки ще има, но не заради регулации

По ваша информация всички български производители ли подкрепят инициативата и проектопредложението на земеделското министерство?

Много сдружения на български производители и отделни компании се обявиха срещу предложените регулации и сами поискаха да бъдат изключени от обхвата на проекта за постановление на Министерски съвет. Това са успешни конкурентоспособни производители, които от години работят успешно с търговските вериги, като някои от тях са партньори на ритейлърите още от навлизането им в България.

Тук мога да спомена производители на картофи и други плодове и зеленчуци, млекопреработватели, Националния съюз на хлебарите и сладкарите в България и много други. Срещу тази регулация се изказа и Българската търговско-промишлена палата, която заяви, че предлаганите мерки са стратегическа политическа грешка.

Какви алтернативни мерки се предлагат от вашата организация, за да са удовлетворени всички от веригата?

Ние работим по редица конкретни мерки, обединени в три групи – краткосрочни, средносрочни и дългосрочни. Сред краткосрочните мерки е вече станалата популярна идея част от паркингите на нашите членове да се предоставят за фермерски пазари, контролирани от БАБХ.

В средносрочен план бихме могли да започнем разговори с нови доставчици по списъци, предоставени ни от Министерството на земеделието, храните и горите и Българската агенция за безопасност на храните. За нас приоритет са преговорите с производители на сезонни продукти като плодове, зеленчуци и агнешко месо, които имат нужните сертификати за качество и безопасност и отговарят на изискванията на Агенцията по храните.

Обмисляме и създаването на механизъм, който насърчава различни форми на сдружаване на малки производители, за да могат да отговорят на изискванията на големите търговски вериги. Според нас би било най-добре този механизъм да се разработи в партньорство с Министерството на земеделието, Министерство на икономиката и Агенцията по храните и да се координира от земеделското ведомство. Готови сме да предложим и други мерки, като регулярно подаване на информация за дела на българските продукти от оборота по стокови групи, и да обозначаваме маркетингово кой продукт е български, за да могат клиентите да правят по-лесно своя избор.

В тази връзка бих искал да подчертая, че за да бъдат успешни тези мерки, е необходима воля не само от нас като търговци, но подобни ангажименти трябва да бъдат поети и от българските преработватели за техните доставчици, както и от по-малките обекти, продаващи храни, тъй като големите търговски вериги държат 40% от пазара на храни в България.

Ние вече направихме първите стъпки и сме готови да продължим конструктивния диалог с институциите, които знаят, че търговските вериги не са реалният проблем на българския производител, но могат да бъдат част от решението, при това без да се накърняват интересите на потребителите и да се погазват законите на ЕС.