Й. Матеев: Повече български стоки ще има, но не заради регулации

Има ли подобна регулация в други членове на ЕС? Чухме за подобни мерки от Румъния, може ли да се направи паралел?

Икономическия национализъм не е български феномен. Периодично в различни държави, особено в Централна и Източна Европа, властите искат да регулират търговските вериги, въпреки че опитът показва, че най-доброто решение е саморегулацията. Всички опити обаче неминуемо водят до наказателни процедури.

Такава беше открита през 2017 г. срещу Румъния, която прие закон за най-малко 51% храни и селскостопански продукти от местни производители. Това противоречи на принципите за свобода на движение на стоки и установяване и през тази година Румъния предприе стъпки за промяна на закона.

Друг пример е от 2016 г., когато Словакия след мотивирано становище на ЕК оттегли текст в местния закон за храните, съдържащ изискване към търговските вериги да публикуват информация относно произхода на стоките, които предлагат. Според Комисията това изискване има ефект на количествени ограничения на свободното движение на стоки, тъй като води до създаване на предубеждение на потребителя към стоките с произход извън Словакия и насърчава търговските вериги да продават местни стоки.

В миналото неуспешни опити за въвеждане на мерки за насърчаване на потреблението на местни стоки са били предприемани и в други държави, като Ирландия и Германия. Опити за такива регулации са правени и в страни извън ЕС. Например в Индия е съществувало задължение за 30% местни доставки, което се счита за анахронизъм. През 2019 г. това беше преразгледано, тъй като препятства навлизането на пазара на търговци като Apple, IKEA и много други, които разчитат на собствени марки със световна дистрибуция.

Какъв е средният моментен дял на български продукти сред магазините от веригите на членовете на сдружението?

Членовете на СМТ от години работят с повече от 200 конкурентоспособни български компании. Благодарение на това партньорство, по данни към края на 2019 г., повече от 67% от асортимента в основните хранителни категории в четири от водещите ритейлъри у нас се състоят от български продукти. Този дял е най-висок при месото и месните продукти – 76%, следван от хляба и хлебните изделия със 73%, млякото и млечните продукти с 64% и плодове и зеленчуци с 57%.

Освен това 40% от собствените марки на веригите се произвеждат в България. Най-голям е делът при месото и месните продукти - 63,5%, както и при хляба и хлебните изделия - 56%.

Допълнителна полза за производителите е възможността да развият бизнеса си и да излязат на международни пазари благодарение на партньорството си за експорт с търговските вериги. Така повече от 45 български компании успешно реализират продуктите си в чужбина.