Какви биха били цените на жилищата, ако нямаше балон?

Питате ли се какви биха били жилищните цени днес, ако пазарът на имоти не беше прегрял? 

Представа за това, поне в САЩ, дава нов онлайн инструмент на компанията MacroMarkets, създадена от икономиста Робърт Шилер, който е един от създателите на индекса на жилищните цени в Америка Case-Shiller, пише в блога за лични финанси на CNNMoney.

За да изчисли стойностите за приложението, наречено Gap Gauge (англ. - измерител на пропастта – бел. ред.), компанията приема, че след 2000 г., когато на много от щатските пазари започна да се оформя балон, жилищните цени вместо това просто са продължили да нарастват със същия темп, с който са се повишавали в исторически план. „Пропастта“ е разликата между евентуалните стойности на жилищните цени без балон и реалните днес, изразени като процент от сегашните цени.

Така например „пропастта“ за Маями е 7,1%. Въпреки че жилищните цени там вече са паднали с 48% спрямо пика си, тази разлика сочи, че ще трябва да паднат с още 7,1%, за да достигнат хипотетичната стойност, която биха имали, ако на пазара не се беше образувал балон.

Въпреки че стойностите за още няколко големи града в САЩ като Бостън, Лос Анджелис и столицата Вашингтон са над „небалонизираните“ нива, за повечето градове те се оказват по-ниски. Разликата в Лас Вегас например е отрицателна (-34,7%), което означава, че цените ще трябва да се повишат с този процент, за да достигнат хипотетичните си нива без балон.

Справка в сайта сочи, че в национален мащаб разликата също е отрицателна (-7,8%).

Причините цените да паднат толкова много под хипотетичните небалонизирани нива се оказват различни. В случая с Лас Вегас като причина се посочва свръхзастрояването по време на бума на пазара. В случая с Детройт, където цените би трябвало да нараснат над два пъти, за да достигнат нивата, изчислени от MacroMarkets, основна причина по-скоро е кризата в автомобилната индустрия.

Накъде ще вървят цените отсега? Според експерти от сектора на имотите жилищните цени в САЩ в национален план ще паднат с 1,4% през 2010 г., сочи проучване на MacroMarkets сред над 100 икономисти и анализатори. Петгодишната им прогноза е по-оптимистична – средните очаквания са цените да нараснат с общо 10,5% до края на 2014 г.