Сбогом на евтиния капитал заради строителния бум в развиващите се пазари

Един от най-големите строителни подеми в историята на развиващите се пазари може да доведе до пресъхване на евтиния капитал през следващите пет години, тъй като търсенето на инвестиции значително изпреварва спестяванията в световен мащаб, сочи нов доклад.

Бързите процеси на урбанизация водят до нарастване на необходимостта от нови пътища, пристанища, водоснабдителни и енергийни системи, училища, болници и други видове обществена инфраструктура, се казва в доклада на McKinsey, озаглавен „Сбогом на евтиния капитал?“.

„В резултат на това светът може би навлиза в нова ера, в която желанието да се инвестира надхвърля склонността да се спестява, което тласка лихвените нива нагоре.“

Бизнесът и финансовите и политическите институции ще трябва да се адаптират към новата среда, в която цената на кредитния ресурс ще бъде по-висока, а конкуренцията за капитал се покачва.

Също така растящите лихви може да направят инвестициите с фиксиран доход по-атрактивни, което ще понижи стойността на редица ценни книжа и ще смекчи риска, свързан с търсенето на висока доходност.

Лихвените нива бяха сравнително ниски през последните 30 години, което според компанията се дължи главно на дългосрочен спад на интереса към инвестиции в индустриализираните икономики, който започна през 70-те години, след като бумът в годините след Втората световна война приключи.

Тази тенденция обаче се очаква да се обърне през следващите десетилетия, като основната причина за това е строителният бум в развиващите се икономики.

Към това се добавя и преходът в Китай от прекомерни спестявания към по-високо вътрешно потребление, както и застаряващото глобално население. Всичко това говори, че глобалните спестявания няма да са достатъчни.

Според доклада, ако светът се върне към инвестиционните темпове от началото на 70-те години, лихвените нива може да се покачат средно със 150 базисни пункта.

В началото на 70-те години на миналия век глобалните инвестиции като дял от глобалния брутен вътрешен продукт са били 26,1%, след което са се понижили до 20,8% през 2002 г.

Изчислено в долари, това означава, че годишният обем на инвестициите по света между 1980 г. до 2008 г. е бил със 700 млрд. долара по-малко в сравнение със 70-те години. Като обща сума за целия период това прави около 20 трлн. долара, което е сравнимо с БВП на САЩ и Япония, взети заедно.

Инвестициите може да надхвърлят 25% от глобалния БВП до 2030 г., което прави 24 трлн. долара годишно в сравнение с 11 трлн. долара в момента.

Въпреки че глобалните спестявания се покачват от 2002 г. насам, до 2030 г. те ще започнат да изостават с 2,4 трлн. долара годишно, смятат от McKinsey.

Въпреки това ръстът на лихвите може да започне още през следващите пет години, когато инвеститорите ще започнат да отчитат структурните промени към по-висока конкуренция за инвестиции.

В тази нова среда, онези бизнеси, които могат да постигнат по-висок доход за всеки инвестиран долар, ще имат предимство, се казва в доклада. Също така по-високите лихвени нива може да доведат до подобрение в банковия сектор (търговския и държавния) и да ограничат рисковите инвестиции.

За да се справят с тези промени правителствата в развитите икономики ще трябва да намерят начин да окуражат спестяването и вътрешните инвестиции и да пребалансират икономиките си от потребление към ръст.