Мораториумът за земята - пазарът още чака реакция

През последните години пазарът на земеделска земя беше най-оживеният и интересният сегмент от пазара на имоти като цяло. През 2013 година пазарът се нажежи и поляризира още повече заради едно спорно решение на парламента – да се удължи до 2020 г. забраната чужденци да купуват земи в България, въпреки ангажиментите ни към Европейския съюз (ЕС), записани в договора ни за присъединяване към общността.

Изглеждаше, че гласуваният мораториум изненада управляващите и досега все още няма ясни индикации как ще процедират те – дали ще изпълнят решението на парламента, или ще търсят начин за ревизията му, тъй като заради него ни заплашва наказателна процедура. Думата сега има Конституционният съд – трима депутати от ДПС сезираха съда и се очаква неговото решение.

Ходът на “Атака”, по чиято инициатива беше гласуван мораториумът, и спекулирането със страха на хората даде резултат – партията спечели на своя страна гласоподавателите, склонни на патриотически патос. Политическата сила успя обаче да събуди дебата за състоянието на земеделската земя – разпокъсани и пустеещи ниви, липса на инфраструктура (и пътна, и напоителна), стихийно развитие на целия земеделски сектор и на пазара на земя, липса на добра регулация.

Участниците на пазара са единодушни, че земята, въпреки че е сигурен актив, вече няма да поскъпва толкова бързо. Цената на декар земеделска земя през 2011 г. в сравнение с 2010 г. се е увеличила с близо 43%, а през 2012 г. спрямо 2011 г. – с над 37%, по данни на Националния статистически институт. Някои анализатори очакват засилване на натиска върху цените и поемане в низходяща посока заради спорното решение на парламента.

Като цяло опасенията се, че каквито и инвестиционни намерения да е имало, с това решение те са пресечени. Освен това участниците на пазара не виждат желаещи инвеститори заради слабата регулация, ниската степен на защита на правата на собствениците и лошата инфраструктура.

Мораториумът – реална защита или плод на изкривен патриотизъм?

В договора за присъединяване на България към ЕС е записан ангажимент страната ни да отвори пазара си за земя за граждани на ЕС от 1 януари 2014 г. През 2010 г. от Европейската комисия (ЕК) предупредиха България, че не е готова да се присъедини към единния европейски пазар на земя от една страна заради липсата на регулации и незавършените кадастър и имотен регистър, а от друга – заради голямата разлика в цените на земята у нас и в Европа.

От Брюксел предложиха действащият мораториум да бъде удължен и ако тогава властите бяха предприели мерки – процесът щеше да се случи безболезнено. Управляващите тогава обаче не се възползваха от "прозореца", въпреки че имаше нужда точно заради незащитения интерес на българския собственик и неизградената регулаторна рамка.

Решението на парламента сега дава противоречиви сигнали не само на потенциални инвеститори, а и на европейските власти. То не се базира на никакви анализи и на практика изисква от правителството да започне преговори с ЕК за преразглеждане на договора за членство на България.

Това едва ли ще се случи, както и Брюксел вече даде заявка, но ако евентуално се тръгне по този път, процесът ще е дълъг и тромав, тъй като решението трябва да се ратифицира от всички останали 27 държави-членки. Те на свой ред биха могли да поискат някакви реципрочни мерки срещу България, които няма да са в интерес на страната.