Мораториумът за земята - пазарът още чака реакция

Като цяло обаче мораториумът беше, е и ще остане псевдомораториум и на практика не действа никаква забрана. Всеки чужденец може да си купи земеделска земя в България, като регистрира фирма у нас. Не се знае точно колко чужденци купиха земи и други имоти точно по този начин – през “задната врата”. Огромни площи са съсредоточени в ръцете на няколко големи играчи, а съществуват опасения и за съмнителни капитали, с които се изкупува земя.

Интересът на чужди инвеститори – нулев

Анализатори и участници на пазара са категорични, че няма чужди инвеститори, които да проявяват интерес към земите у нас заради проблемите, които породи възстановяването на земята в реални граници на многобройни наследници. Това доведе до силно раздробяване, а държавата не се зае с комасацията.

Хиляди собственици оставиха имотите си да пустеят. Единствено фондовете се заеха с окрупняване на площите и се получи така, че фермерите, които навсякъде притежават земя, тук я взимат под аренда. През последните години някои стопани успяха да купят земята, която обработват, но повечето са арендатори.

Въпреки че земите ни са плодородни и има добри перспективи за развитие на биологично земеделие, инвеститорите не желаят да влязат на разпокъсан и стихиен пазар с разрушена инфраструктура. Големите чужди инвеститори засега са единици и е показателно, че дори китайската фирма, която нае земи в Северозападна България, се отказа от плановете си да развива дейност у нас.

Вместо да налага спорен мораториум и да поставя страната пред риск от глоби, парламентът можеше да постави чисто административни пречки пред чуждите купувачи на земя, каквито действат в много други европейски държави.

Борислав Петков, председател на асоциацията на собствениците на земеделски земи, преди време обясни, че е предлагал да се въведе изискване чужденец, който купи нива, да е длъжен да ползва земята само като земеделска, а произведената продукция да бъде преработена в България и чак тогава да бъде изнасяна, ако е предназначена за външни пазари.

От земеделското министерство съобщиха, че ще проучват опита на Дания и Унгария при присъединяването им към Европейския съюз. Докъде е стигнало проучването обаче – информация все още няма.

Българската държава още не си е “написала домашното” в областта на земеделието и защитата на собствеността. Страната ни не се възползва от преходния период, който имаше, за да предприеме мерки за вдигане на доходите и да изгради необходимите регистри, за да защити интересите на собствениците.

С разлика в цената на земята от 5 – 10 пъти евентуален наплив на чужди инвеститори би вдигнал цените на такива нива, че българските стопани трудно биха си позволили да купуват. “Опашка” от чакащи обаче няма, а земеделието продължава да се задушава не само заради ситуацията на пазара на земя.