Летният сезон и пазарът на жилища: Много огледи, но малко сделки

Активен сезон, с много огледи и запитвания, но не голям обем от сключени сделки – така описват пазара на имоти през летните месеци от Сдружението „Брокери на имоти“. Много клиенти по-скоро са проучвали, тъй като са се поколебали дали да инвестират в имот, или да оставят спестяванията си в банките, отчитат брокерите.

По отношение на ваканционните имоти тенденцията на спад в търсенето на такива от страна на рускоезичните клиенти – и в морските, и в планинските курорти, е устойчива, посочват от сдружението.

В Централна България летният сезон се характеризира с множество огледи на имоти в планинска част, с добри комуникации и висока степен на сигурност. Забелязва се търсене от страна на купувачи от София и Варна на стари къщи за реставрация в ниския ценови диапазон, както и плахо търсене от чуждестранни клиенти на качествено ремонтирани имоти.

В жилищния сектор търсенето е от страна на млади семейства на жилища за живеене и от по-възрастни - на по-малки жилища, с цел инвестиция. Ново явление през август е голямото предлагане на ненужни имоти от българи, живеещи в чужбина. Друга част от българите в чужбина проучват пазара и са готови да закупят имот, който смятат да ползват след завръщането си в България след 3 до 5 години, посочва още организацията.

Според брокерите от „Сдружение брокери на имоти” есенният пазар ще бъде активен, особено по отношение на наемите. Очаква се също така след множеството огледи през лятото клиентите да вземат крайно решение за покупка.

Брокерите от сдружението очакват и решението за поставената под специален надзор Корпоративна търговска банка (КТБ), което би променило ситуацията на пазара на имоти като част от по-широката икономика.

Жилищният пазар – отлепяне от дъното?

Ръст на запитванията, огледите и сделките отчитат повечето посредници на пазара на имоти. Отделните агенции, както и Националният статистически институт и международни консултантски компании, отчитат и ръст на цените през последните тримесечия, макар и все още символичен и по-скоро в рамките на статистическата грешка.

Вътрешнополитическите и икономически проблеми, външните кризи – тази в Украйна и войната в Ирак и Сирия, високата безработица и като цяло чувството за несигурност спъват пазара.

В толкова динамична обстановка потенциалните купувачи не желаят да поемат дългосрочни ангажименти, каквито са например ипотечните кредити.

Освен това, ако изобщо може да се говори за ръст на цените, поне в някои предпочитани региони, той не се дължи толкова на ръст на броя на сделките, който да промени качествено съотношението между търсене и предлагане, а на някакъв дефицит.

В София и по-големите градове на страната е осезаем дефицитът на качествено ново строителство, заради което някои купувачи са склонни да дадат по-висока цена за желаното от тях жилище, отколкото да направят компромис. В по-малките градове с по-скоро спорадичен жилищен пазар, ако са отчетени някакви движения в положителна посока, обикновено е било заради липсата на предлагане на жилище в конкретен район с определени параметри, което отново поставя купувачите в ситуация да приемат по-висока офертна цена.

„Отложените“ сделки - домакинства, които са решили да изчакат кризата да отмине преди да купят жилище, също не са фактор, който може да доведе до качествена промяна на пазара. Това е причината като цяло в бранша да се смята, че на фона на липсата на реформи и икономическите проблеми стабилността на пазара там, където го има, също е добро постижение.