Мегаполисите на Китай - във фокуса на новата рецепта за растеж

Китай има нужда от нова рецепта за растеж. Все повече хора се натъпкват във и без това замърсените мегаполиси като Пекин, Шанхай, Гуанджоу и Шънджън. Това обаче звучи като рецепта за бедствие, тъй като ситуацията в тези градове се влошава все повече, пише Bloomberg.

Най-големите градове в страната са основният двигател на иновациите и специализацията. Потребителите са по-лесни за достигане, коментира Юкон Хуан, бивш икономист за Китай в Световната банка.

Той изчислява, че планът за урбанизация на лидерите на Китай, който има за цел да пренасочи мигрантите от селските райони към по-малките градове, ще “реже” по около 1 процентен пункт от брутния вътрешен продукт (БВП) годишно до края на 2020 г.

“Големите градове на Китай всъщност са твърде малки", коментира Хуан. “Ако Китай иска да расте с по 7% на година до края на това десетилетие, трябва да намери потенциал за още 1 – 1,5 процентни пункта отнякъде”, допълва той.

Стратегия, която подкрепя разширяването на големите градове, ще добави 2 трлн. долара към икономиката на страната за 10 години – повече от БВП на Индия през 2013 г., според Анди Сие, бивш икономист за Азиатско-тихоокеанския регион в  Morgan Stanley.

Според Сие Китай трябва да има големи и гъсто населени градски райони, мегаградове подобни на Токио.

“Ако не се фокусира върху развитието на големите градове, където се концентрира населението, Китай ще претърпи екологична катастрофа”, допълва той. “Ако изберете грешен модел на урбанизация, той ще ви върне назад не само с няколко години, а може да ограничи нивото на доходите ви завинаги”, казва още икономистът.

В Пекин и Шанхай вече живеят по около 20 млн. души, в Гуанджоу и Шънджън – по около 10 млн. Като се има предвид, че населението на Китай е над 1,4 млрд. души, концентрацията на хора в най-големите градове е ниска спрямо световните стандарти. В САЩ например най-големите 10 градски района дават около 38 процента от БВП – два пъти повече спрямо Китай.

Като се позовава на централното планиране от времето на Мао, сегашната политика на урбанизация строго контролира населението в мегаполисите с над 5 млн. души, докато експанзията се пренасочва към средни и малки градове. Планът може да наруши баланса в развитието на регионите, тъй като средата в големите градове се влошава все повече, но никой не се заема с този проблем. Това признава и заместник-министърът по обществената сигурност Хуан Мин.

Запазването на това мислене представлява изключително разточителство, коментира Андрю Бастон, анализатор в изследователската компания Gavekal Dragonomics в Пекин. "Властите все още изглеждат убедени, че големите градове са претъпкани, ужасни места, чиито растеж трябва да се контролира. В действителност големите градове са в Китай най-богатите и най-живи места и ограничаването на растежа им не благоприятства икономиката”, посочва той.

Премиерът Ли Къцян същевременно е под засилващ се натиск да даде тласък на икономиката. Очаква се през тази година БВП на Китай да отбележи най-слабия си ръст от 1990 г.

Ли и комунистическите лидери имат шанс да променят приоритетите на политиката на четвъртия пленум, който започва днес в Пекин. Преразглеждането на плановете за урбанизацията из основи обаче е малко вероятно. Фокусът вместо това ще е върху усилията за засилване на върховенството на закона, както съобщават държавните китайски медии.

Темпото на миграцията от селските райони към градовете - ключов елемент за развитието на нацията според плановата икономика, ще се забави с една трета в периода 2013-2020 г. в сравнение с предходните седем години, прогнозира правителството.

Бързото разрастване на градовете в Китай обаче не беше придружено от повишаване на ефективността и производителността поради различни пречки, включително лошата инфраструктура. Постигането на по-голяма ефективност може да добави 1 процентен пункт към годишния икономически растеж годишно до края на десетилетието, според Цуй Ли, икономист от Goldman Sachs Group Inc в Хонконг.

Още 4,2 млн. души могат да отидат да живеят в Гуанджоу и 5,3 млн. в Шънджън, като така гъстотата на населението там ще достигне тази в Сеул.

Извършването на промени в начина на ползване на земята в по-гъстонаселените градове може да спести 1,4 трлн. долара на Китай от разходите за инфраструктура през следващите 15 години, изчислява Шри Мулюани от Световната банка.

Има и известни примери на напредък. В Гуанджоу например през 2010 г. беше въведена бърза автобусна система, която спестява от пътуването и се очаква да намали вредните емисии в атмосферата с 84 хил. тона през първото десетилетие на експлоатация. В Кунмин, столицата на югозападната провинция Юнан, се развива цял нов квартал около метрото, автобусните спирки и зелени площи, които са планирани на всеки 300 метра.

Изграждането на транзитни системи за превоз в големите градове на Китай и балансирането между бизнес и жилищните площи ще намали необходимостта от използването на автомобили, според Energy Foundation, американска неправителствена организация, която промотира източниците на чиста енергия. Продължаването на старата политика обаче гарантира влошаването на ситуацията, ако миграцията продължава да изпреварва плановете на политиците.