FAO: Изсичането на горите няма да реши продоволствената криза

Увеличаването на земеделските земи – основна причина за обезлесяването, не е най-добрият начин да се гарантира сигурността в сектора на храните. Това пише в нов доклад на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (FAO), цитиран от онлайн изданието euractiv.com.

Според генералния директор на FAO Жозе Грациано да Силва не е необходимо да се изсичат гори, за да се произвежда повече храна.

Земеделието изглежда има ненаситен апетит за нова земя. По седем млн. хектара тропически гори са били изсечени през всяка от годините в периода 2000 – 2010 г. За същия период обработваемата земя се е увеличила с 6 млн. хектара, показват данните на организацията. 

Загубата е само частично компенсирана от естествено разрастване на горите върху изоставена земеделска земя, което достига 2,2 млн. хектара годишно за периода. Активното залесяване пък възлиза на 3,1 млн. хектара.

Правилно управляваните гори могат да бъдат много ефективни инструменти за постигане на целите за устойчивото развитие, приети през септември 2015 г. на срещата на върха за устойчиво развитие на ООН. Горските ресурси могат да бъдат използвани за намаляване на недохранването, подобряване на опазването и възстановяването на водните екосистеми и достъп до устойчива енергия, както и борба с климатичните промени, подчертават от FAO.

"Продоволствената сигурност може да се постигне чрез интензификация на земеделието и други мерки, като например социалната защита, а не чрез разширяване на земеделските площи за сметка на горите", казва Ева Мюлер, директор на отдела за горите във FAO. 

Намаляването на горите унищожава ценни екосистеми, които защитават водния цикъл, абсорбират въглероден диоксид и образуват естествени бариери за вредителите, пише още в доклада. Горите освен това се отразяват благотворно на местния климат и осигуряват местообитания за важни опрашители и други видове.

Горите най-често се изсичат с цел освобождаване на терени за обработваема земя в държавите с ниски доходи и нарастващо селско население, констатира организацията. Това се наблюдава от векове, но в миналото често се е базирало на естественото възстановяване на гори другаде.

В Африка например дребното селско стопанство е основен двигател на обезлесяването. Бедните домакинства често използват нискорискови техники, които изискват много земя.

Според FAO обаче сегашните бързи темпове на обезлесяване в тропическите и субтропическите зони се дължат в голяма степен на селското стопанство (40%), дребното местно фермерство (33%), както и развитието на инфраструктурата, разрастването на градските зони и минното дело (23%). Тези числа могат да се различават значително в зависимост от региона, пише в документа.

Мащабното земеделие с цел износ може да донесе някои икономически предимства и да подобри сигурността на храните, отбелязва организацията. Приносът за сигурността на продоволствието на местно ниво обаче е съмнителен.

Промените в земеползването често се задвижват и от демографския растеж и промяната на хранителните навици, промяната на методите на отглеждане, развитието на пазарите, технологичните подобрения и активни политически интервенции.