Угасналият блясък на кипърските „златни паспорти” покри 10 млрд. евро

Освен политическите и законови спънки, много 

спорна бе и икономическата целесъобразност

на програмата. Водещи икономисти от кипърската академична общност я подлагаха на остра критика, а икономистите „от практиката” – големите бизнесорганизации, асоциации и предприемачи основно в сектора на строителството и недвижимите имоти, я подкрепяха твърдо. Двата икономически „лагера” се разделиха и след решението за нейното прекратяване.

„Много е важно програмата да не се връща”, коментираха спирането й от Икономическия център в Университета на Кипър. Подобни схеми „създават изкривявания в икономиката, дават лоши стимули, подхранват корупцията и възвръщаемостта няма нищо общо с производствените фактори. Такива краткосрочни решения имат отрицателни последици в дългосрочен план”, се казва в становището на учените.

За пореден път с критика излезе и председателят на Фискалния съвет на Кипър Димитрис Георгиадис. В началото на септември – след първите разкрития на „Ал Джазира”, той отново подчерта позицията си, че „мерки като Кипърската инвестиционна програма създават деформации и странични ефекти. Тази дейност е много печеливша, но има кратка продължителност. Тя черпи ресурси от други съществуващи или потенциално нови, по-постоянни дейности и ги прави по-малко конкурентоспособни”. Според експерта „тази форма на дейност носи повишен риск и  не може да бъде ключов елемент в икономическото планиране”.

На другия полюс застанаха двете най-големи бизнес организации в Кипър – Кипърската търговско-промишлена палата и Федерацията на работодателите и предприемачите. Те бяха силно изненадани от внезапното решение, тъй като само месец по-рано, през септември, правителственият говорител Кириакос Кусиос заяви, че правителството няма намерение да прекратява програмата именно заради благоприятния й ефект върху бизнеса.

„Много негативно развитие, което ще се отрази неблагоприятно на кипърската икономика”, заявиха лидерите на двете организации на съвместна пресконференция. Прекратяването на програмата създава „огромна пропаст в икономиката с отрицателни последици в момент, когато страната е изправена пред последиците от коронавирусната криза”, заявиха те. Според бизнесорганизациите премахването на инвестиционната схема ще засегне „катастрофално цялата кипърска икономика, особено в сектора на недвижимите имоти, способността на предприятията да изплащат заеми, заетостта и предприемачеството”. Всичко това „ще доведе до забавяне на икономиката и нарастваща безработица, последвано от трудности при привличането на инвестиционни фондове”, казаха от организациите.

Най-големите опасения са, че 

след паспортния балон ще се спука и балонът на недвижимите имоти.

Секторът ще пострада най-много, защото към него досега бе насочена по-голямата част от инвестициите за закупуване на „златни паспорти”. В него са влезли 6.4 млрд. евро, което представлява над 60% от финансовата част на програмата, отчита финансовото министерство. Чрез тях делът на инвеститорите в общия сектор на недвижимите имоти се е удвоил - през 2015 г. той е бил под 1/5, а през 2019 г. достига близо 1/3. Приносът на инвестициите в строителния сектор, направени по програмата, към темпа на растеж на брутния вътрешен продукт през периода 2016-2019 г. възлиза на около 1.7% в сравнение с кумулативния ръст на БВП през този период от 18.4%.

Десет пъти повече инвестиции в недвижими имоти са направени от чуждестранните кандидати за гражданство в рамките на програмата. През миналата година те възлизат на 1.4 млрд. евро при само 123.5 млн. евро в началото й през 2013 г. Близо 50% от купувачите на недвижими имоти на острова идват от страни извън ЕС.

През 2019 г. секторът на недвижимите имоти е генерирал 17% от кипърския брутен вътрешен продукт, посочва11-ото годишо издание на KPMG за недвижими имоти. Внесените от него 3.24 млрд. евро в кипърската икономика през миналата година значително надвишават приноса на финансовите и застрахователните дейности, както и на производствените отрасли.

Точно преди новия удар пазарът на недвижими имоти бе започва да се възстановява след спада заради коронавирусната пандемия през първите месеци на годината, когато строителството на острова бе сложено под „карантина”. През септември продажбите на недвижими имоти се върнаха към положителен знак, след осеммесечна негативна серия, бе съобщено в началото на октомври. Септември е и първият месец, в който се наблюдава не само увеличение от началото на 2020 г., но и ръст – от 14%, спрямо същия месец през 2019 г.