Угасналият блясък на кипърските „златни паспорти” покри 10 млрд. евро

След като заради коронавирусните ограничителни мерки туризмът – водещият и най-приходоносен отрасъл на острова, драматично се срина, пазарът на недвижимите имоти излезе напред и на него са възлагаха надеждите да „издърпа” икономиката от кризата. Разбира се, сметките бяха правени с инвестициите по програмата, които вече са зачеркнати.

Затова и напълно шокирани от решението на правителството да премахне плащанията за „златните паспроти” бяха асоциации, водещи предприемачи, собственици и висши мениджъри на компании в строителството и поземленото развитие. Те предупреждават за катастрофа на пазара на недвижими имоти, 

колапс и фалити на компании, 

свързани най-вече с луксозно строителство. Десетки милиони евро са инвестирани в тези разработки, предназначени за чуждестранни кандидати за кипърски паспорт. 

Премахването на вливащите се от програмата инвестиции ще доведе до финансови проблеми за фирмите, увеличаване на необслужваните им заеми, които и сега в Кипър са сред най-високите в Европа, до ръст на безработицата. Експерти очакват новата ситуация да доведе и до спад на цените на имотите в средносрочен план, особено на крайбрежния фронт. Негативният ефект ще засегне и други свързани по веригата сектори, което пък ще се разпростре върху цялата кипърска икономика, твърдят предприемачите.

Новият удар идва след строителния бум, който Кипър преживява през последните години благодарение основно на схемата „гражданство срещу инвестиции”. Без нейните пари нямаше да се изградят мащабните проекти за луксозни жилищни комплекси, наричани „кули”, яхтени пристанища и голф-игрища, признава бизнесът. 

„Визитка” на програмата за „златни паспорти” са знакови проекти като суперлуксозния курортен комплекс „ Limassol Del Mar” на обща стойност от 400 млн. евро, комплексът от три небостъргача Trilogy Limassol Seafront в Лимасол, най-висока крайбрежна кула в Кипър – сградата One със 170-те си метра. 

Според първите коментари се предполага, че спирането на финансовия поток ще има много голямо отрицателно въздействие върху проекти, които са във фаза на подготовка и още не е започнало строителството им. Сравнително по-малко поражения ще бъдат нанесени на проектите, които са в ход и вече в напреднала фаза на изпълнение, тъй като те вече са продали значителен брой имоти на чуждестранни инвеститори, за да могат да кандидатстват за „златни паспорти”. Над 90% от „Limassol Del Mar” и кулата One вече имат собственици, от огромната Trilogy са разпродадени 50%. Платени са вече и над 80% от апартаментите в Limassol Marina и в едната кула в яхтеното пристанище на Агия Напа /където трябва да се изгради и втора кула/.

Компании в бранша, ангажирани със „златните паспорти”, вече изразиха притеснение и от друг риск за пазара - създаването на голям запас от луксозни скъпи апартаменти и имоти, изградени заради търсенето им по линия на програмата. Само в района на крайбрежния Лимасол има 

3000 луксозни апартамента, предназначени за потенциални кандидати

за гражданство, които са в строеж или предстои да започне изграждането им, казаха от Асоциацията за поземлено развитие.

Към всички тези проблеми може да се добави още едно сериозно препятствие – за достъпа на Кипър до европейско финансиране, ако Никозия не се справи с отправеното от Брюксел предупреждение за нарушенията на паспортната програма.

Още през септември в речта си пред Европейския парламент председателят на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен категорично подчерта, че не толерира и ще се бори с практиката на „златни паспорти”, защото „европейските ценности не се продават”.

През тази седмица Европейската комисия образува наказателно производство срещу Кипър заради спорната програма, тъй като доходоносните схеми нарушават правото на ЕК и подкопават „същността на гражданството на ЕС”. Първият етап от задействаната процедура е изпращане на официално писмо, с което Комисията иска обяснение от държавата-членка. Кипър ще разполага с 2 месеца да отговори. 

„Очакваме писмото, ще видим съдържанието му и ще отговорим”, коментира правителственият говорител Кириакос Кусиос. Според него обаче „само по себе си спирането на програмата и решението на Министерския съвет признават съществуващите проблеми”.

Кипър е повод и темата да бъде поставена на обсъждане в Европейският парламент. В дневния ред на пленарната си сесия в четвъртък /22 октомври/ той включи дебат за „сериозни заплахи за сигурността чрез продажба на паспорти и визи на ЕС на престъпници“.