Подкуп при имотна сделка? Правните приключения на ексфинансов министър на Австрия

Бившият министър на финансите на Австрия Карл-Хайнц Грасер (на 51 години) претърпя "единадесет години мъченичество", казва той. За предполагаеми подкупи и държавна измяна той трябваше да се изправи пред чудовищно съдебно дело през последните години. Разследването продължи седем години, а заседанието пред виенско съдебно жури - три. Обвинителният акт е с дължина от 825 страници.

В момента съдията Марион Хохенекер работи по присъдата. В центъра на процеса е обширна сделка с недвижими имоти. През 2000 г. Австрия, под ръководството на финансовия министър Грасер, взе решение да продаде различни федерални жилищни компании, включително т. нар. Buwog. Около 60 000 апартамента са сменили собствениците си през 2004 г. Най-голямата сделка е спечелена от консорциума Immofinanz, който е предложил 961 млн. евро за пакета, припомня Handelsblatt. 

CA Immo, от друга страна, си тръгна с празни ръце, предлагайки съвсем малко по-малко пари за имотите, а именно 960 млн. евро. Според обвинението успелият консорциум е получил съвет от Грасер за това колко са предложили конкурентите. За тази вътрешна информация бившият финансов министър и трима приятели са получили 9,6 млн. евро, т.е. един процент от сумата на трансакцията.

Твърди се, че плащането към Грасер е минало през известната вече сметка 40.0815. Официално тя принадлежи на лобиста Валтер Майшбергер, но прокурорите твърдят, че имат доказателства, че „Майши“ е действал като бушон за Грасер.  

Австрия почти пирува заради съдбата на падналия финансов министър. По-специално медиите понякога показват враждебно отношение към него. За много съвременници бившият политик все още изглежда просто провокация.

Като млад Грасер се издигна толкова бързо, колкото и днешният федерален канцлер Себастиан Курц. Само на 25-годишна възраст той става заместник-управител на Каринтия през 1994 г., а между 2000 и 2007 г. заема длъжността финансов министър в правителството на канцлера Волфганг Шюсел. Шюсел е държал много на младия политик; той се бил посветил изцяло на целта за балансиран бюджет, въпреки че е спорно дали като министър е постигнал нещо повече от обикновена бюджетна козметика.

Но докато Курц се радва на известно възхищение и е смятан за естествен политически талант, Грасер винаги е срещал завист и негодувание. Някои смятаха поведението на младия финансов министър за твърде изкуствено и всезнаещо. Твърди се, че се е карал дори с ранния му спонсор, президента на FPÖ Йорг Хайдер. Други обвиняваха красивия млад политик в суета. 

Но Грасер пожъна най-много критики у политиците и журналистите със склонността си към блясъка и шика. През 2005 г. се жени за Фиона Сваровски, член на голямото семейство собственици на едноименния производител на изкуствени кристали. 

Критиците като че ли забравят колко много Грасер е продукт на политическата култура на Австрия. Независимо дали са верни или неверни - има безброй истории, които го обрисуват като владетел на „икономиката на приятелството“ и най-малкото пораждат съмнения в поведението му по отношение на парите.

Днес Грасер изглежда изтощен от дългия процес. Процедурата била най-големият възможен поврат в живота му, каза той в интервю. Но би било несправедливо да го обвиняваме, че се самосъжалява. Защото начинът, по който тече процесът срещу него, е лоша оценка за австрийската съдебна система. Според Хуберт Хинтерхофер, професор по наказателно право в университета в Залцбург, процедурата е била изключително съмнителна от гледна точка на върховенството на закона и е причинила допълнителни щети. 

Дългите години на разследване са лишили Грасер от шанса да продължи професионална кариера в разцвета на силите си. И колкото и заможен да е бил той, процесът поне частично е погълнал богатството му. Преди година той каза, че досега процесът му е струвал 2,5 млн. евро.

За да покрие разходите, бившият министър трябваше да продаде апартамент на виенския „Рингщрасе“ и имот на езерото Вьортерзее. Днес той живее в тиролския курорт Кицбюел. Оттам пътува до Виена в неделя или понеделник, за да участва в процеса.

Но в най-лошия случай Австрия поне научи уроци от съмнителния процес, защото сега съществува един вид „Lex Grasser“. От 2014 г. насам процесите по същество имат право да продължават само три години. Ако прокурорите искат да проведат по-продължително разследване, те трябва да дадат мотиви за подобни действия. 

За разлика от това, нищо не се е променило по отношение на риска съдебен процес да съсипе обвиняемия. Дори в случай на оправдателна присъда, те до голяма степен покриват сами цената на своята защита.

Грасер също би получил най-много фиксирана сума: той самият говори за няколко хиляди евро, правните експерти оценяват сумата малко по-високо. В сравнение с разходите обаче тази сума определено ще бъде незначителна. Според Грасер той би претърпял „тотална икономическа загуба“. Петият акт от драмата ще бъде представен в един от следващите петъци. След това съдия Хохенекер ще реши дали за Грасер ще настъпи истинското бедствие.