Вратите на "златните визи" се затварят, но се отварят прозорци

Португалия прекрати програмата си „златна виза“, която предлагаше местожителство на чужденци в замяна на инвестиция от най-малко 350 хил. евро. Но американските дигитални номади и богатите китайци не трябва да се притесняват, че са пропуснали шанса си да започнат да водят средиземноморски начин на живот. Южноевропейските ръководители няма да се откажат да предлагат стимули, за да привлекат неуморния глобален елит. Заради токсичната комбинация от дългосрочен нисък растеж, висок дълг и упорита безработица те не могат да си позволят да се откажат от стимулите, пише Рейчъл Сандерсън за Bloomberg.

Макар че цифрите за Португалия не са големи, само няколко десетки заявления през януари и средно под сто на месец в последните десет години, последиците от тях предизвикват всеобщ гняв. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен изрази неудовлетвореност от програмите „златна виза“ заради информациите, че те са осигурили „вратичка“ за руски олигарси, за да избегнат санкции. Ирландия спря неотдавна сходна програма. Дори след Brexit Великобритания, която също има значителна нужда от чуждестранни инвестиции, затяга данъчния режим за чуждестранни граждани.

Ръководителите в Европа може да не искат да разчитат на богати чужденци за подкрепа на държавните финанси, но в повечето случаи нямат избор, особено в южната част на Стария континент. Рафаел Доменек, ръководител на икономическите анализи в испанската банка Banco Bilbao Vizcaya Argentaria, коментира, че Южна Европа се нуждае от инвестиции за милиарди евро в идните десет до двайсет години, само за да постигне "зелените" си цели.

Затова не е изненада, че когато вратата за португалски „златни визи“ явно се затваря, данъчни консултанти очакват широко отваряне на прозорци.

Испания въведе през януари актуализация за дигиталните номади в т. нар. закон „Бекъм“, кръстен на футболиста, който беше един от първите възползвали се от данъчния режим, позволяващ на чужденци, установяващи се в Испания по работа, да плащат данъци като неместни жители за период от шест години. Актуализацията приканва предприемачи, инвеститори и самонаети лица, които искат да се преместят в Испания, да плащат плосък данък от 24% върху доходи до 600 хил. евро спрямо 47% върху доходи над 300 хил. евро за всички останали.

Доменек казва, че ще е нужна повече от година, преди обемът от инвестиции, направени от хора, възползващи се от данъчния режим в Испания, да се отрази в данните. Но той вече чува истории, особено от богати лондончани, много от които пристигат от Великобритания след Brexit. Португалски финансов експерт коментира, че очаква Атина, където също има плосък данък, да се възползва от отказа на Лисабон от статута му на инвестиционна дестинация.

В португалската столица местните жители се оплакват от изкривяването на пазара заради притока на хиляди богати чуждестранни семейства в последните десет години в града с население от едва 500 хил. души. Само миналата година 1300 милионери са пристигнали в страната, сочат данни на New World Wealth.

Резкият ръст на цените на жилищата е основното притеснение. Националната статистическа служба счита, че притежатели на „златна виза“ са направили инвестиции на обща стойност 6,8 млрд. евро, повечето от които са били насочени към имоти около Лисабон и туристическия град Порто. Последиците са видими навсякъде.

Средната цена на вечеря в ресторант се е удвоила в последните десет години и така е станала недостъпна за местни семейства с минимална месечна заплата от 760 евро, казва местен бизнесмен. Друг коментира, че за плажове, които са били отворени за обикновени хора, сега има предложения за затварянето на някои части в крайбрежния курорт Кашкайш, западно от Лисабон, за богаташи, които не искат да се смесват с местни жители и вместо това предпочитат сами да се наслаждават на слънцето в новопостроени силно охранявани жилищни сгради.

Има опасност преживяването в Португалия да се повтори и в Испания и други части на Южна Европа. Плосък данък, целящ да привлече богати имигранти в Италия, предизвиква бум на икономиката в бизнес столицата Милано, тласкайки нагоре цените на жилищата там до ниво, при което местните жители се оплакват, че са изключени от пазара в града.

Южна Европа ще трябва да балансира това напрежение в идните десет години. Сигурно е обаче, че има прецедент, който трябва да бъде избегнат – нефункциониращи южноамерикански икономики, където висок дълг, неравенство и нисък растеж разкъсват тъканта на обществото. Колкото и далечни да са тези примери, те вече са обмисляни от елита в региона. „Винаги сме смятали, че нашата съдба е Аржентина“, коментира в миналото години Франческо Джаваци, италиански икономист и бивш съветник на премиера Марио Драги.

Според Джаваци и Деменек институциите на ЕС и инжектирането на постпандемични средства в периферната част на Европа следват примера на Аржентина, Бразилия и Венецуела. Въпреки това, докато Южна Европа ухажва световния елит, изследване на южноамериканските икономики може да е необходимо на политиците в Европа, които искат да балансират нуждата от инвестиции със социална стабилност.