Данъчният принос на строителството в икономиката на България е около 7,5 млрд. лв.

Около 7,5 млрд. лв. е данъчният принос на сектор строителство в икономиката на България и той е третият по големина работодател в страната. В тази сума се включват приходите от преки и косвени данъци, корпоративен данък, ДДС, осигуровки, местни данъци и такси. Над 90% от местните данъци и такси се формират от данъка върху недвижимите имоти. Това съобщи Асен Чавдаров, управител на „Контракт Сити“, на пресконференция за приноса на строителството към българската икономика.

„Строителният сектор е основен двигател на икономиката и индустрията в България. Строителството е един от малкото съществени мултипликатори в нашата икономика“, отбеляза Чавдаров и допълни, че всеки лев в строителството генерира около 1,8 - 2 лв. добавена стойност в икономиката. А всяко работно място в сектора генерира поне едно и половина до две работни места в други сектори, тъй като строителството е свързано с десетки подиндустрии като метарообработване, дървообработване, проектиране, изтъкна Чавдаров.

Приносът на сектор „Строителство“ към брутния вътрешен продукт (БВП) на България е 4,2% през 2024 г., съобщи Георги Шопов, председател на Националната асоциация на строителните предприемачи (НАСП) и управляващ собственик на „Тобо груп“. Секторът е внесъл около 12 млрд. лв. във фиска на държавата за нейното функциониране и развитие, допълни той.

Относителният дял на жилищното строителство в БВП се е повишил с 11% през миналата година, каза още Шопов и изрази надежда през следващата година приносът на строителството в българската икономика да нарасне до 15 млрд. лв., а относителният му дял в БВП също да се увеличи.

„Надеждата ни е обществото да осъзнае ползите, а не само негативите от тази дейност, защото тя създава продукт от първа необходимост, каквото е жилището“, посочи Шопов. Той изрази надежда обществото да подкрепи предприемачите в усилията им да усъвършенстват и оптимизират производството и да повишават ефективността, като отбеляза, че това ще позволи повишаване на заплатите в сектора и по-добро развитие на страната.

156 382 души са заети в строителния сектор през 2024 г., като те съставляват 7% от общата работна сила, съобщи Емилия Цонкова, икономист и управител на компанията Match More. Брутните възнаграждения в строителния сектор са нараснали със 17,8% на годишна база през първото полугодие на 2025 г. спрямо среден ръст на брутните заплати от 12% за страната.

„Това увеличение на заплащането не се дължи на инфлационни процеси, а е знак колко са ценени строителните работници и тяхната експертиза. Строителството не може да бъде реализирано от изкуствен интелект или алгоритъм, а се прави от хората за хората. Уменията на хората и тяхната квалификация е от изключително значение“, изтъкна Цонкова.

Тя отчете ръст на заетостта в строителството с 5,1% спрямо 2023 г. и спад на безработицата в сектора с 34,3% през първата половина на 2025 г. спрямо същия период на 2024 г. „Данните показват, че строителният сектор е устойчив и продължава да се развива и расте“, отбеляза Цонкова.

Между 30 и 50 евро на кв. м отиват за инфраструктура при строителството на жилищна сграда

Около 75% от инфраструктурата в София или от издадените разрешения за строеж на инфраструктурни обекти се изграждат от предприемачи, които строят жилища и офиси, съобщи Димитър Савов, изпълнителен директор на BLD Homes и добави, че се обсъжда идея за интерактивна карта, която да показва подобренията на градската среда, направени от предприемачите.

„По наши изчисления за една жилищна сграда с апартаменти инвестицията в инфраструктура е между 30 и 50 евро на кв. м, става въпрос за изграждане на улица, канал, улично осветление, трафопост, детски площадки“, отбеляза Савов. По думите му почти всяка квартална улица се изгражда от строителните предприемачи.

При проектите с къщи инвестициите в инфраструктура са по-големи, като достигат 100 евро на кв. м, съобщи Савов. Общо 115 млн. лв. са вложени в изграждането на инфраструктура през миналата година, добави той.

„Тези средства не са излезли от даден бюджет и не са платени от държавата или от данъци, а клиентите са ги платили чрез покупната цена на апартаментите. Това означава, че нашият пазар е здрав, след като крайният клиент може да поеме тези разходи“, отбеляза Савов.

Около 2 млн. кв. м нови жилища са построени и продадени през 2024 г. Това е оборот, който е влязъл в икономиката на страната с платени данъци, изтъкна той и добави, че около 70% от тези квадратни метри са били закупени с ипотечен кредит.

Според Савов през последните две-три години пазарът в България е по-стабилен и благоприятен за клиентите от гледна точка на достъпност на жилищата в сравнение с пазарите в Централна Европа. „Не строим жилища, просто за да ги имаме, те се купуват и се търсят, защото хората искат да живеят по-добре, в модерни и нови сгради“, изтъкна той. Според него регулациите на ЕС за енергийна ефективност на сградите помагат на пазара. „Старите сгради няма как да отговорят на тези критерии без фундаментална реформа, за каквато не виждаме воля, и младите клиенти предпочитат да си вземат по-качествено, европейско жилище. Това е двигателят на пазара“, отбеляза Савов.

Д-р Щелян Калчев, инвеститор и имотен консултант, съосновател на Imvestia, отбеляза някои от проблемите, свързани със строителната дейност – прах, шум, загубени паркоместа по време на строителния процес, но изтъкна, че строителството се е променило спрямо 30 години по-рано. „Строителните предприемачи използват продукция на огромна индустрия, която през последните години е направила гигантски крачки за намаляване на отпечатъка от строителната дейност върху природата“, коментира той и посочи по-щадящите природата и строителния процес материали, които намаляват шума, праха и времето за изграждане на сграда.

„Използват се много рециклирани материали, техниката е по-различна и това намалява шума и неудобството“, изтъкна Калчев. Той отбеляза също, че новите сгради подобряват положението с паркирането, като създава нови паркоместа в града, за разлика от старите сгради, които обичайно не разполагат с места за паркиране. Предприемачите инвестират също в подобряването на околната среда под формата на зелени площи, фитнес площадки, детски градини, тротоари, осветление, каза Калчев.

По повод честите обвинения за стихийно строителство Георги Шопов отбеляза, че предприемачите строят съгласно Общия устройствен план в София и регулационните планове. „От 2008 г. имаме Общ устройствен план, който казва къде и какво може да се строи на територията на София“, коментира той и добави, че ако някой усеща строителството като стихийно, това означава, че не се е запознал с ОУП. „Ако някой смята, че той не е правилен, има процесуален ред за внасяне на промени в него“, изтъкна Шопов.

Димитър Савов съобщи, че в близо 90% от случаите предприемачите инвестират в присъединяването на сграда към електропреносната мрежа, което влиза в цената на апартаментите. „Инвестициите, които електроразпределителните дружества отчитат, са направени от нас и са платени от клиентите. Ние сме свършили и цялата административна работа, свързана с осигуряването на разрешение за строеж, въвеждането в експлоатация и прехвърлянето на собствеността на съответното дружество“, изтъкна Савов и призова електроенергийните дружества да изграждат предварително инфраструктурата, а не след като сградите са построени.