Наближава точката на насищане при търговските площи в страната

Интересът към сектора на търговски площи у нас продължава да бъде силен въпреки бавния растеж на покупателната способност на населението и обявените мащабни търговски проекти от регионално и градско значение. Това е мнението на специалистите от консултантската компания MBL.

София е водещ град в страната по квадратура на търговски площи, които трябва да бъдат реализирани до края на 2011 г. На база на обявените проекти през изминалото тримесечие, около 517 хил. кв. м отдаваема търговска площ се очаква да бъде изградена през следващите три до четири години.

От тях 144 хил. кв. м са вече в процес на строителство, а останалите проекти са с обща площ от 373 хил. кв. м и са в стадий на планиране. Специфичното в случая е, че почти всички търговски центрове ще бъдат реализирани в един и същ период от време. Това може да помогне на наемателите при постигане на по-благоприятни условия на договорите за наем, като в същото време това прави избора им по-труден, защото те трябва да изберат една или няколко локации, които да бъдат успешни в дългосрочен план.

В останалите големи градове в страната инвестиционният климат не е по-различен.

Във Варна общата отдаваема площ на търговските центрове, които се изграждат и тези, които са планирани, е около 202 хил. кв. м, като обектите са предвидени за реализация през следващите три до четири години. Интересното за пазара във Варна е, че всички проекти се намират в западната част на града в радиус от 2 км един от друг, което ще засили надпреварата за ключови наематели и може да окаже натиск върху наемните нива. Не е изключена също възможността да останат незаети площи в търговски центрове за по-дълъг период от време, което съответно ще има негативно влияние върху продажната им цена.

Подобна е и пазарната атмосфера в Пловдив, където очакваната отдаваема търговска площ е 164 хил. кв. м, като от тях 87 хил. кв. м са вече в процес на изграждане. Няма да бъде изненада, ако някои от инвеститорите се откажат от първоначалните си идеи и променят концепцията на своя проект или изцяло се откажат от инвестицията, коментират от MBL. Основните фактори, които биха провокирали подобни действия, са достиганетo на точката на насищане на пазара на търговски площи, както и наличието на конкурентни проекти с по-добра локация и силни ключови наематели.

Въпреки това не е лесно да се определи точката на насищане на пазара на търговски площи, тъй като тя се обуславя главно от покупателната способност на населението и потребителското поведение, а данните за подобна информация са често изкривени.

Един от основните показатели, които до известна степен дават информация за тази наситеност, е отношението на общата квадратура на търговски площи за определен град или страната към 1000 души от населението.

На база на съществуващите търговски центрове България значително изостава от останалите европейски държави с отношение от 15 кв. м отдаваема търговска площ на 1000 души. От компанията уточниха за Investor.bg, че средното ниво за Европа е 182 кв. м на 1000 души.

Съотношението у нас значително ще се измени с появата на нови търговски проекти през следващите няколко години. Тогава то ще бъде най-високо във Варна - близо 650 кв. м на 1000 души. На второ място се очаква да бъдат Пловдив и Стара Загора. За София този показател ще бъде около 397 кв. м на 1000 души, като това е малко под средния показател на най-големите градове в България, който е 425 кв. м на 1000 души. На последно място в тази класация се очаква да останат Велико Търново и Бургас, като средната стойност за цялата страна се очаква да достигне 157 кв. м на 1000 души към 2011 г. Предвид този анализ проекти в градове като Пловдив, Стара Загора и особено Варна могат да се окажат непечеливши, смятат от компанията.

От друга страна, големите международни наематели стават по-предпазливи, когато трябва да изберат една или повече локации в един град за своите магазини. Това е породено допълнително и от факта, че една част от тях за първи път стъпват на българския пазар и са предпазливи в експанзията си, взимайки предвид все още ниската покупателна способност и особеностите на потребителското поведение.