Идва ли поколението от клонирани търговски центрове?

Ново проучване на консултантската компания Jones Lang LaSalle разглежда модела на изграждане на търговски центрове в Европа в контекста на бума на молове на континента.

Компанията очертава някои общи тенденции при съвременните формати на строителство и опериране не центровете и задава въпроса дали вече не идва поколението от клонирани търговски центрове.

Сред ключовите факти, които проучването установява са този, че 78% от най-мащабните нови схеми, излезли на пазара през 2007 и 2008 г. имат за ключови наематели хипермаркети.

Наред с това ключови наематели от модния бизнес стават все по-популярни със стремежа на операторите да увеличат приходите си от наем и трафика на клиенти. Тези наематели могат да се намерят на все повече места в Европа и вериги като H&M са влезли в някои от най-големите молове в Чехия, Унгария, Полша, както и Великобритания миналата година.

Според компанията форматите на моловете се създават все повече според установени формули, което е резултат от растящата глобализация в сектора и стремежа да се „копира успешната формула“. Модните вериги са наели около половината от всички търговски обекти в моловете, отворени миналата година, като доминиращи са били международните вериги.

Развлекателният микс в Европа също става все по-еднакъв въпреки някои отделни примери на иновативност като аквариум в мола Forum Istanbul и планове за изграждане на състезателна автомобилна писта в мол в Италия.

Киносалоните са все още най-разпространеният вид развлекателни наематели, присъстващи в 85% от новите схеми. Операторите на кина се опитват да въвеждат новости в продуктите си, предлагайки дигитални 3D екрани и VIP ложи.

Концепцията на „Третото място“ става все по-популярна в Западна Европа. Тя включва предлагането на социална среда, различна от дома и работата и кара предприемачите и инвеститорите в молове да се опитват да използват търговските обекти като начин да привличат клиенти и формират места за общности – места, които хората вече не посещават единствено за да пазаруват, а пазаруват, докато са навън.

Проблемите за устойчивото развитие са станали по-важни за предприемачите в Европа, но на практика има малко пазарни доказателства, че те всъщност влияят на цената на даден мол или на способността му да привлича наематели. Тази ситуация обаче ще се промени със сигурност, се казва в проучването.

Все пак има аспекти от развитието на търговски центрове в Европа, които не са толкова стандартни. Един от тях е разликата в локациите, на които се изграждат моловете в Източна и Западна Европа. Подходящите терени за изграждане на такива обекти в градските центрове в Източна Европа са много малко, главно поради проблеми с достъпа. Затова и над 60% от големите нови схеми в Западна Европа са разположени в градските центрове в сравнение едва с 28% в Източна Европа, казват от компанията.