Моловете в Европа са основен фактор за развитието на търговията на дребно

Големите търговски центрове са и ще продължават да бъдат основна движеща сила за развитието на търговията на дребно. Това сочат резултатите от доклад върху пазара на търговски площи на компанията за маркетингови проучвания GfK GeoMarketing.

Според анализа все още има драстични разлики в съотношението на търговските площи на глава от населението на пазарите в Западна Европа и тези в Централна и Източна Европа (ЦИЕ). В страни като Германия, Белгия и Дания то е между 1,3 кв. м, а на места като Холандия и Австрия дори до 1,6 кв. м на глава от населението.

Словения, Полша и Унгария са водещите пазари в ЦИЕ по този показател. Там това съотношение е почти 1 кв. м на глава от населението. Това се дължи до голяма степен на нови формати търговски центрове, които се развиват през последните години, като ритейл паркове, хипермаркети и модерни молове. Тези страни вече са задминали Гърция, която е с най-нисък показател от старите страни членки на ЕС.

Сравнително по-ниският показател в ЦИЕ обаче не означава непременно, че там има допълнителна нужда от нови търговски площи, се казва в доклада. Причината е, че бумът в търговията в тези страни е ограничен главно до големите градове, някои от които вече показват признаци на пренасищане.

Повишеният интерес към търговски проекти от страна на предприемачи, инвеститори и търговци доведе до положение, при което внимателният избор на локацията, оценката на риска и усилията да се осигури дългосрочно, устойчиво развитие са били пренебрегнати, смятат от компанията. Някои проекти, разположени на по-второстепенни локации и с по-проблематичен микс от наематели, е трябвало вече да бъдат преструктурирани, като се очакват и други търговски центрове да се сблъскат с подобни проблеми в близкото бъдеще.

По данни на компанията към първото полугодие в България на всеки 1000 души се падат по 12 кв. м търговска площ, в сравнение с 8 кв. м в края на миналата година. За Румъния това съотношение е 51 кв. м, а за Турция, която е следващата след България страна с най-нисък показател от избраната извадка, се падат по 37 кв. м на 1000 души население. За сравнение в Австрия и Испания има 190 кв. м, в Литва – 141 кв. м, а в Чехия – 129 кв. м.

От друга страна информация от първата половина на годината на Jones Lang LaSalle показва, че този показател у нас има 15 кв. м модерна търговска площ на 1000 души.

От GfK уточняват, че техните данни са базирани на търговски центрове с брутна отдаваема площ от и над 20 хил. кв. м.

По отношение на бурното развитие на търговски центрове в региона от компанията обръщат внимание на съпътстващите рискове. „Въпреки че има редица възможности, свързани с това развитие, съществува също и рискът, че внимателното планиране ще бъде пренебрегнато в условията на тази среда на динамичен ръст“, казва Олаф Петерсън, директор на подразделението за консултантски услуги за пазара на имоти в компанията.

„Самото построяване на търговски център не гарантира неговия успех. Естествено е, че търговските центрове може да се позиционират по-лесно на развиващ се пазар, отколкото на високоразвит пазар.“

По думите му първите предупредителни признаци на сегмента на търговски площи са вече факт в балтийските страни, Турция и България, където има прекалено много проекти за изграждане на търговски центрове. „Стабилният икономически ръст в тези страни не е спасение за всичко“, коментира той. „Докато построяването на неуспешен супермаркет може да е скъпо, но не непременно финансово фатално, начинанията при търговските центрове не прощават така лесно.“