Строителните компании в Щатите апелират за държавна помощ

След седмици молби за помощ изпадналите в затруднение щатски автомобилопроизводители напуснаха Вашингтон с празни ръце, но това не отказа компаниите за жилищно строителство да търсят помощ от Конгреса. Всяка федерална помощ обаче налага да се измисли как да се стимулира търсенето на жилища – проблемът в основата на глобалната финансова криза – без да се подкрепят изкуствено цените на имотите, пишe Wall Street Journal.

Лобито на строителите настоява за пакет от стимули на стойност 250 млрд. долара, наречен „Оправете първо жилищата“ (Fix Housing First) с аргумента, че финансовите пазари няма да се възстановят, преди цените на имотите да спрат да падат. Те призовават за щедри данъчни облекчения при покупките на жилища и федерална субсидия, която би понижила лихвените проценти по ипотеките.

По-рано тази година Конгресът удържа на подобен натиск да се приемат по-големи данъчни облекчения, като вместо това беше създаден безлихвен кредит от 7500 долара при покупката на ново жилище, които трябва да се изплатят в рамките на 15 години.

Строителите водят активно кампанията с реклами върху цели страници във вестниците, но са изправени пред трудна битка, като според критиците предложението е твърде скъпо и твърде силно рекламира покупката на жилище, вместо да се насочи към промяна на условията по заемите на нарушаващите ги собственици.

Строителите биха предложили на купувачите на жилища данъчно облекчение в размер на 10% от стойността на имота, но не повече от 22 хил. долара, което е близо три пъти повече от кредита от 7500 долара, който Конгресът предложи на новите купувачи по-рано. Според строителните компании този кредит не е от полза, защото не е достатъчно голям и трябва да се връща.

Строителите настояват още за субсидии за лихвите по ипотеките с 30-годишен срок и фиксирана лихва за подкрепените от правителството т. нар. „редовни заеми“ (т.е. такива, които отговарят на държавните критерии за финансиране), лихвите по които към момента са около 6,2%. Идеята е чрез субсидии нивата да се свалят до 3% за заеми, получени през първата половина на 2009 и до 4% за тези през втората.

Всяко понижение от 1% на лихвените нива може да генерира между 500 хил. и 800 хил. продажби на жилища, изчислява Лорънс Юн, главен икономист на Националната асоциация на брокерите на имоти.

За някои икономисти обаче призивът Щатите да се заемат първо с жилищния сектор звучи твърде близо до „да построим още жилища“. Икономистът Томас Лоулър се обърна към компаниите с молбата „да спрат да строят“. Той и други анализатори твърдят, че на практика определянето на долна граница за цените на жилищата ще удължи проблема, защото ще поддържа предлагането и търсенето извън синхрон.

„Правителството няма нужните инструменти, за да пренапише законите на предлагането и търсенето. Като изкуствено вдигаме цените, поощряваме още строителство“, обяснява икономистът от Харвардския университет Едуард Глезър.

Друга потенциална засечка поради причината, че се създава стимул да се купува, а не механизъм да се рефинансират съществуващите ипотеки, може да възникне, когато някои предпочетат да купят ново жилище при по-изгодни условия и да изоставят съществуващите ипотеки. Банките обаче, начело с ипотечните гиганти Fannie Mae и Freddie Mac, са затегнали условията за покупка на второ жилище, за да предотвратят подобни маневри.

Дори и критиците на предложението обаче се опасяват, че цените на жилищата могат да продължат да падат и да се понижат под историческите средни стойности за нормален пазар.