Българският пазар на индустриални площи сред по-устойчивите в региона

Българският пазар на индустриални и дистрибуционни площи остава сред сравнително по-стабилните в Централна и Източна Европа (ЦИЕ).

Доклад на консултантската компания Colliers очертава развитията на различните пазари в региона спрямо очакванията за ръст на БВП в отделните държави.

Според компанията композицията на БВП на икономиките в ЦИЕ показва небалансирана зависимост от износа на някои пазари. БВП в Чехия, Словакия и Унгария например е до 65-70% зависим от износа. На тези пазари се забеляза отчетлив спад в усвояването на индустриални площи, ръст на нивото на незаетост и понижение на наемите.

За сравнение България се намира в средата на скалата на икономиките по отношение на тяхната зависимост от експортна дейност. Малко над 43% от БВП на България се формират от износа, в сравнение с над 70% за Словакия. На долния край на скалата са Хърватска и Румъния, където износът формира съответно 20 и 25% от БВП.

В страни, при които зависимостта на БВП от износа е по-малка, както в България, усвояването на индустриални площи остана на по-здравословни нива, а делът на незаетите площи и наемите – сравнително по-стабилни. Поне досега.

По-голямата част от продуктите за износ, произведени в региона, се усвояват от 27-те страни в ЕС. С изключение на Русия и Украйна над 60% от износа е насочен към страни членки на блока. В рамките на ЕС около 30% от износа е насочен към Германия.

За България делът от износа за ЕС и Балканите е общо 60%, а други около 15% отиват към азиатските икономики. В това отношение експозицията на страната ни към тези пазари също е по-ниска в сравнение с 85% за Чехия, 75% за Унгария и 70% от на Румъния, насочени към ЕС и балканските икономики.

Предвид икономическото забавяне в Западна Европа, особено в Германия, перспективата пред индустриалния сегмент на установените пазари в ЦИЕ не е много положителна, сочи докладът. Това е особено валидно предвид факта, че по-голямата част от производството е базирано на високоциклични сектори като автомобилостроенето и електрониката. Със свръхпредлагането в световен мащаб тези пазари не се очаква да се възстановят в скоро време.

Въпреки тези по-общи тенденции ефектът върху търсенето на индустриални площи от икономическите развития, правителствената и корпоративната политика в региона до голяма степен бе специфичен за различните страни.

Например политиката на германското правителство да стимулира търсенето на нови, по-малки автомобили бе обуславяща за регионалната икономика в няколко локации в Чехия просто като запази действащи автомобилните заводи там. Това спомогна за запазването на относителна стабилност на местните индустриални пазари. Имаше и примери за обратното като решението на Hitachi да затвори своя завод в северна Чехия, което изигра отрицателна роля върху пазара на индустриални площи в северна Бохемия.

С очакваното подобряване на икономическите условия се прогнозира и последваща консолидация и процеси на рационализация в сектора. Малко вероятно е пазарът на индустриални площи да започне да расте отново по отношение на повишено търсене поне до късно през 2010 и началото на 2011 г., което е добра новина за наемателите, се казва в доклада.

В скорошен доклад на друга консултантска компания, CBRE, се посочва, че, въпреки забавянето поради кризата, пазарът на логистични площи в ЦИЕ се очаква да продължи да предлага атрактивни инвестиционни възможности и занапред.