Брокери чакат пазарът на земя напролет да живне, ако зърното се продаде

Пазарът на земя напролет ще живне, ако земеделските стопани в Добричко успеят да продадат произведеното зърно. Арендаторите, които успеят да изпразнят складовете, през март-април, преди сеитбата на пролетните култури ще заделят средства и за нови парцели, но дали ще има ръст на цените е трудно да се прогнозира. Офертите за нивите пак ще зависят от цената на пшеницата. Това прогнозират пред БТА брокери от агенции за имоти в региона.

Сделките сега са намалели наполовина, а цените на земеделските земи са средно с 40% по-ниски в сравнение с миналата есен, когато и пшеницата вървеше по-скъпо, посочва управителят на агенцията за имоти „Контини“ Костадинка Добрева. По думите й не само икономическата криза, но и замрелият пазар на зърно, което се търгува около 180-200 лева за тон, въздържат арендаторите от инвестиции в края на годината.

Заради ниските изкупни цени фермерите продават продукция, колкото да си осигурят средства за сеитба, и малцина се осмеляват да разширяват стопанствата си с нови полета. Арендаторите ще продължават да бъдат предпазливи и ще гледат да имат резерв от средства поне за следващата година, която може да бъде плодородна, но може да се случи и сушава, обяснява Добрева.

В Крушари и Тервел, където нивите са по-малко плодородни, декар земя сега може да се купи за 350-400 лева, според проучване на агенцията. Най-големите парцели в община Добричка (без град Добрич) вървят от 450 до 600 лева. В крайморските общини Балчик и Каварна полетата са с 10-15% по-скъпи. Преди две години, в пика на пазара на имоти, за декар чернозем край морето стопаните искаха по 1000 лева, правят сравнение от агенцията.

Тази есен не се наблюдава обичайното оживление на пазара на земя, което настъпва след приключване на стопанската година и сметките са ясни, казва управителят на агенцията за недвижими имоти „Меланита“ Кирил Баиров. Според него освен малкото арендатори други клиенти на пазара няма. Той също посочва, че сделките са намалели наполовина на годишна база. Тези, които предлагат земя, сега искат по 700 лева на декар, а купувачите не дават повече от 500-600 лева.

От „Меланита“ прогнозират, че напролет офертите „предлага“ ще паднат с 50 лева. Зимата ще бъде трудна за собствениците на малки парцели и за да посрещнат неотложните си нужди, особено ако са безработни и изплащат кредити, ще посегнат на земята, не на апартаментите си, смята Баиров.

Евентуалното въвеждане на данък върху земята няма да повлияе особено върху пазара, отбелязват експертите. Налог от 4-6 лева на декар не е убийствен и при рента от 20-30 лева дребните стопани ще предпочетат да запазят земята си, коментират от „Меланита“.

Земята е по-скъпа не само ако е по-плодородна, но и ако е в район, където работят повече арендатори, арендните отношения са по-уредени и се плащат по-високи ренти, описва ситуацията в бранша председателят на Регионалното сдружение на агенциите за недвижими имоти Павлина Тодорова. Според нея цените на парцелите в сравнение с миналия ноември са паднали със 100-150 лева. Към негативните фактори тази есен Тодорова прибавя и изтеклите договори на т. нар. обслужващи фирми към поземлените комисии.

Ако Министерството на земеделието и храните закъснее с провеждането на нови търгове за обслужващи фирми, няма кой да издава скици за имотите и сделки не могат да бъдат сключвани, пояснява Тодорова, която е и управител на агенция „Престиж“. По думите й проблемът вече засяга търговията с терени в 155 землища в региона.

Ако евентуално бъде въведен данък не само върху пустеещите полета, а въобще върху земята, цените ще паднат още повече, защото доходността ще намалее. Вероятно дребните стопани ще бъдат провокирани да се разделят със собствеността си, смятат от „Меланита“.

През 2014 г. пада забраната за продажба на земя на чужденци и тогава цените на имотите със сигурност ще скочат, коментират експертите. Сега фондовете за изкупуване на земя плащат по 300-350 лева за декар, а колко ще достигнат опциите след пет години брокерите не се наемат да прогнозират.

Този месец парламентът прие на второ четене промени в Закона за ползване на земеделските земи, според които земеделски земи, за които няма сключени договори и не са подадени декларации от собствениците им (до общинските служби по земеделие), ще се разпределят между ползвателите пропорционално на площта и съобразно начина на трайно ползване на земята в съответното землище. Investor.bg потърси разяснения какво точно означават приетите промени.