Как да купим имот във Франция?

Сключването на сделки с имоти от чуждестранни купувачи е отдавна установен процес във Франция, поради което в страната има добра организация за осъществяването на такива транзакции. Ето защо тези, които са решили да се сдобият с недвижимо имущество там, не би трябвало да очакват значителни препятствия, стига да разполагат с необходимата сума и да са избрали точния имот.

Все пак, както и на всеки пазар, който е различен от родния, съществуват някои особености, с които кандидат-купувачите е добре да бъдат предварително запознати, за да се избегнат неприятните изненади на един или друг етап. Такива например биха могли да бъдат допълнителните разходи около нотариалните такси, данъците, а също и нюансите при преговорите за цената, както и клаузите в ипотечните договори.

Подробности около процеса за закупуване на имот във Франция Investor.bg систематизира на базата на проучвания на специализирания сайт International Property Journal. Негова ключова препоръка е съобразяването с основната роля на нотариуса – той задължително трябва да присъства по време на всички стъпки към окончателната сделка. Не трябва да се подписва какъвто и да е договор без нотариус, нито да се прехвърлят пари.

Освен това продавачи и купувачи често наемат свои собствени нотариуси, които да представляват интересите им през цялото време, както и да подготвят необходимите документи.

Разходите за нотариус са част от общите такси и данъци, които добавят към стойността на сделката между 3,5 и цели 10 на сто върху покупната цена.

Данък печалба в случай на последваща продажба възлиза на 16% за собственици от страна членка на ЕС, Норвегия и Исландия и на 33,5% за такива, които не са от страна членка.

Множеството данъци и такси обикновено правят стойността на сделката по-висока от първоначалната идея, която сме имали за нея. Ето защо е важно да се обърне внимание на преговорите за цената. Добре е да се знае, че ако продавачът се е съгласил устно за цена, която устройва купувача, последният може да поиска подписването на предварителен договор, след чиято дата страните имат седем дни за сключването на окончателния договор. Преди тези документи обаче много купувачи предпочитат да прибегнат до още един метод, целящ да се избегнат всякакви недоразумения относно цената – писмена оферта за покупка.

Сумата, която купувачът трябва да депозира преди изплащането на цялата цена, варира като дял от цялата сделка, но в повечето случаи се равнява на 10%. Депозитът се изплаща след подписването на поредния междинен документ в присъствието на нотариус, като този документ се нарича споразумение за покупка, или т.нар. „compromis de vente“.

Сделката е завършена, когато нотариусът изчете на глас финалното споразумение и клаузите в него – актът на продажбата. Тогава се изплаща и цялата сума, актът се подписва от двете страни и ключовете на имота преминават в ръцете на новия си собственик.

Какво съветват експертите?

Много договори съдържат „скрити“ клаузи, правещи продавача отговорен за редица проблеми, които биха могли да възникнат, дори и много време след продажбата. Добре е да се има предвид възможното съществуване на такива клаузи и те да се предоговарят навреме.

Купувачите пък винаги трябва да се стремят за включването на допълнителни клаузи при ипотечните договори, които защитават техните позиции. Обикновено такива клаузи не се предвиждат в стандартните договори и ролята на юридическия съветник е да насочи клиентите си правилно. Затова и таксите, които се дължат за неговите услуги, се смятат за оправдано високи от повечето купувачи.

Особеност е и това, че при закупуването на новопостроени имоти се дължат допълнителни такси.

Към коя компания да се обърне кандидат-купувачът на френски имот е трудно да се каже, тъй като навсякъде има и доволни, и недоволни клиенти. Като цяло обаче се смята, че най-реномираните консултантски фирми и агенции са членове на асоциация, наречена Синдикална камара на експертите по недвижими имоти във Франция - Chambre Syndicale des Experts Immobiliers de France (CSEIF).