За прозрачността на пазара на имоти и поуката от краха в сектора в Испания

Наскоро испанският министър на жилищното строителство Беатрис Коредор призова британските инвеститори да се завърнат на пазар на имоти в Испания – „Моля!“, пише специализираното издание Shelter Offshore.

Както всички знаем, испанската икономика бе повалена на колене и една от най-големите жертви се оказа строителната индустрия. Вследствие на това забележима бе липсата на каквито и да било купувачи, които отчасти бяха отблъснати от истории за разрушаване на незаконно построени имоти, както и от разкази за корупция и бързо падащи стойности на имотите в Испания.

Сега Испания се опитва да възвърне доверието на британските купувачи и да ги увери, че прозрачността на пазара и системата се е увеличила значително.

Ако това е случаят, то тогава редица други пазари като Северен Кипър и Турция може да се поучат от уроците на Испания, ако искат да предпазят своите крехки пазари на имоти и икономики.

Грозни имоти, които никой не иска да купи

Испания направи всичко да разруши своя пазар на имоти чрез алчност, а пазари като Северен Кипър и Турция вървят сигурно по нейните стъпки.

Бумът на Испания се дължеше на множество британци, които наляха милиони евро в средиземноморската икономика, за да придобият, поне на теория, втори дом край морето.

Този интерес доведе до невиждан ръст на цените на имотите в рамките на едно десетилетие.

В крайна сметка обаче целият сектор се срина, когато стана ясно, че цели региони от страната са безразборно презастроени с грозни имоти, които никой не искаше да купи. Към това се прибавиха и множество случаи на корупция и алчност, в резултат на които много злощастни купувачи загубиха своите спестявания, „инвестирайки“ ги в имоти в Испания.

В крайна сметка цялата икономика, която разчиташе до голяма степен на имотите, се сгромоляса, подпомогната също и от трудностите в британската икономика, които пресушиха капиталите, насочени към покупката на втори дом.

Ето как други страни могат да се поучат от този лош пример. Изданието дава пример с Турция, която не бе толкова зависима от британските купувачи, колкото Испания, така че, когато британските „жилищни паундове“ започнаха да се оттеглят, икономиката не претърпя толкова силен удар. Въпреки това тя бе засегната и този ефект бе почувстван доста осезаемо особено в крайбрежните райони, където строителството процъфтяваше.

Друг пример е Северен Кипър, където жилищната икономика бе изцяло базирана на британските купувачи. Тя започна да отслабва още преди четири години. Оттогава северната част на острова се опитва всячески да компенсира тази загуба. Туристическият сектор прави каквото може, като големите бизнеси строят хотели и казина, но все пак икономиката усеща липсата на жилищните капитали.

Нито една от страните обаче не е приела новия пример на Испания.

Вместо да повишат прозрачността на процеса на покупка на имот, да гарантират правата на купувачите и да ограничат корупцията на пазара на имоти, те всъщност правят точно обратното – затрудняват процеса с бюрокрация и редица разпоредби, които действат в ущърб на инвеститорите.

Логичната реакция в ситуация на капитулирал пазар и икономика е преструктуриране на системата и създаване на предпоставки за възстановяване на доверието на чуждите инвеститори, и в крайна сметка – нивата на инвестиции.

Отделен въпрос е случаят на Испания, която призовава британците да се върнат. Тук има само един проблем – ситуацията във Великобритания е също толкова плачевна, колкото в самата Испания.

Британците нямат пари настрани, тъй като техните капитали се стопяват от множество данъци. На всичкото отгоре, въпреки множеството обещания банките все още не отпускат кредитиране, а паундът остава слаб спрямо еврото.

Така че думите на испанския министър няма да имат много ефект, тъй като въпреки интереса за покупка от страна на много британци те просто нямат пари. Sorry!, пише изданието.