MBA – married but available*

Програмите MBA, Masters of Business Administration, представляват световния стандарт в обучението по мениджмънт и се предлагат от специализирани акредитирани бизнес училища.

„Обучението е организирано в модули, които обхващат всичко за мениджмънта - т.нар. hard skills, които включват финанси, маркетинг, продажби и т.н. и soft skills, които обхващат обучение в областта на лидерството, отношенията с хората, решаването на проблеми и личното развитие. Т. нар. soft skills се учат много малко в България, почти никъде не са застъпени, а са много важни в управлението”, споделя Румен Соколов, управител на „Сервиз Финансови Пазари”, дъщерно дружество на "Българска Фондова Борса - София", който е завършил EMBA (Еxecutive MBA) в Cotrugli Business School.

„Много полезно е, че много от лекторите по програмата са действащи мениджъри, които преподават на базата на действителната практика”, допълва Соколов, за когото практическите умения, придобити по време на обучението са безценни. Практическата част в MBA програмите се изразява най-вече в решаването на практически задачи, т. нар. cases, които включват групова работа, брейнсторминг и възможност за обмяна на опит с мениджъри и професионалисти от други сектори на икономиката, с различни начини на мислене и методи за решаване на казуси.

MBA програмите обикновено включват студенти от различни държави, с различна култура, различни нагласи и методи на управление и взимане на решения, като това многообразие помага за разширяване на хоризонта на мениджъра и за изграждането на цялостен мениджърски подход в условията на все по-глобализиращата се икономика.

Създаването на контакти, или т.нар. networking, е най-важната полза от обучението, смятат участници.

„Срещаш се с други мениджъри на средно и високо ниво, научаваш как мислят хората от различни икономически сектори и държави. Аз имах възможност да се запозная с поне 50 човека и тези контакти са безценни. И сега винаги мога да се обадя на някого, примерно в Хърватска, да помоля за съвет или помощ, и ги получавам, ако не лично от човека, то от негов контакт. Това е много важно в процеса на управление.”

Какво показват изследванията за България?

Все повече български компании осъзнават, че бъдещият им растеж и развитие са свързани с излизане извън границите на страната и навлизане на чужди пазари. Но за да могат да пробият и да оперират успешно на чужди пазари, на тях им е необходим мениджмънт с опит, който отговаря на европейските и световните практики, така че да може да посрещне предизвикателствата и да се справи с проблемите на едно по-всеобхватно мултинационално ниво.

Около 250 000 души взимат теста GMAT всяка година, като около 70% от тях го правят с цел кандидатстване за МВА програма, показват данните на GMAC (организаторите на GMAT). Според тях обаче едва 294 човека, които живеят в България, са взели изпита през 2011 г., което е 1,2% от общия брой на всички кандидат-студенти в Европа.

„Поне два пъти повече са българите, които живеят извън родината, но са взели изпита през миналата година“, поясни за Investor.bg Илиана Бобова, мениджър „Консултантски услуги” в Access MBA. По думите на Дираж Саха, маркетинг мениджър в Access MBA, над 500 кандидати в България са започнали MBA програма за последните три години.

Най-често българският MBA кандидат е на възраст над 26 години (75%), а все по-често е от женски пол. Тази тенденция отразява регионален тренд, като в Румъния например 75% от кандидатите са от женски пол. Според Саха това се дължи и на стремежа за разчупване на традиционната мъжка доминация в тази сфера, особено в Източна Европа.

Над 50% от участниците в индивидуалните срещи за представяне на училища имат над 3 години професионален опит, като една трета от тях са мениджъри и ръководители на отдели в компаниите си. Регистрира се е и увеличено търсене на MBA от страна на мениджъри с 5-10 годишен стаж.

Традиционно най-много кандидати искат да учат в родините на това обучение – Великобритания и САЩ. Според Владимир Борачев мениджъри, които искат да продължат кариерата си зад Океана, трябва да изберат задължително американско училище, а тези, които предпочитат да останат в Европа – европейски университет заради големите разлики в културата на управление. Напоследък обаче много кандидати избират програми на чуждестранни университети, базирани в България, което се дължи в голяма степен на финансовата и икономическа криза.