Кредитирането в еврозоната продължава да се свива

Кредитирането на частния сектор в еврозоната са е свило за 12-ти пореден месец през април, повишавайки натиска върху Европейската централна банка (ЕЦБ) да предприеме нови политики c цел излизане от рецесията, пише Ройтерс.

Кредитите са намалели с 0,9% на годишна база през април, показват данните на ЕЦБ. Спадът надвишава прогнозите на анкетираните от Ройтерс специалисти, които предвиждаха намаление с 0,7%.

Въпреки че ЕЦБ заля банките с пари, много от тях все още остават предпазливи в кредитирането на компании – особено що се отнася до тези, попадащи в периферията на еврозоната, поради нестабилните перспективи.

През април банките са отпуснали на нефинансови дружества с 18 млрд. евро по-малко заеми в сравнение с предходния месец, показват коригираните данни, които не включват информацията за пазара на секюритизация. През март спадът бе с 2 млрд. евро.

"Отбелязаният спад при фирменото кредитиране в еврозоната през април покачва натиска върху ЕЦБ да излезе с конкретни мерки, насочени към подобряване на достъпа до кредити на компаниите, особено тези от малкия и среден бизнес", заяви Хауърд Арчър, икономист в Global Insight.
Данните на ЕЦБ показват още, че темпът на нарастване на кредитирането варира значително в различните страни от еврозоната, като при онези, които бяха ударени от кризата най-силно, се наблюдават големи спадове.

В Испания кредитирането на нефинансови компании се е свило с 8,8% на годишна база. В Ирландия е отчетен спад от 5,6%, докато нивата в Гърция и Португалия са се понижили съответно с 3,3% и 3,5%.

ЕЦБ ще проведе заседание през следващата седмица, на което ще обсъди бъдещите си действия. През миналия месец европейската банка понижи основния лихвен процент до рекордно ниското ниво от 0,5%, като ръководителите на институцията си оставиха отворена възможността дори и за по-нататъшно намаляване.

В допълнение към потенциално намаляване на основния лихвен процент Управителният съвет на ЕЦБ обсъжда дали да намали депозитната лихва под нулата, за да насърчи банките да отпускат повече пари. Множество критици обаче твърдят, че подобен ход може да дестабилизира паричните пазари.